FIRMA SCHWARZE СРЕЩУ EINFUHR-UND VORRATSTELLE FЬR GETREIDE UND FUTTERMITTEL


ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА


1 декември 1965 г.

Firma Schwarze

срещу

Einfuhr-und Vorratstelle fьr Getreide und Futtermittel

Преюдициално заключение по искане на Hessisches Finanzgericht - дело 16/65

Rec., 1965, р.1081, concl. J. Gand


. . .

Имайки предвид,

че в своите заключения по делото, френското правителство по редица въпроси излиза извън рамките на тълкуване на Договора, така че, като даде отговор на тези уж тълкувателни въпроси, Съдът в действителност ще трябва се произнесе по въпроси, свързани не с тълкуването на Договора, а с валидността на актовете на институциите на ЕИО;

че ако по силата на чл. 177 (нов чл. 234), както претендира френското правителство, Съдът не може да бъде принуден да обяви за недействителен даден акт на институция на ЕО, но съгласно същата разпоредба се признава неговата компетентност да се произнася по валидността на акта;

че в случаите, когато повдигнатите от национална юрисдикция въпроси се отнасят по-скоро до преценка на валидността, отколкото до тълкуването на актовете на институциите, Съдът е този, който трябва незабавно да поясни на съответната юрисдикция без да се стига до чисто отлагателни техники, несъвместим с естеството на производството по чл. 177 (нов чл. 234);

че ако подобен формален подход е разбираем при съкратените състезателни процедури между страните, чиито взаимни права зависят от строго определени правила, не така стои въпросът в особените рамки на механизма за съдебно сътрудничество, предвиден в чл. 177 (нов чл. 234), според който националната юрисдикция и Съдът, в рамките на присъщите им правомощия, са призвани пряко и реципрочно да допринесат за изготвянето на решение, което да осигури еднообразно прилагане на Общностното право във всички държави-членки...


КОМЕНТАР:

Дори да не е сред най-известните решения на Съда по искане за преюдициално заключение, заслугата на това решение се състои в това, че в няколко забележителни изречения то обобщава функцията на производството по чл. 177 (нов чл. 234). Съдът подчертава "особения характер на съдебното сътрудничество", призвано "да осигури еднообразното прилагане на Общностното право във всички държави-членки" посредством решения, за чието изготвяне "пряко и реципрочно" са допринесли националният и общностният съдия в рамките на съответните им компетенции.

По такъв начин настоящото съдебно решение дава общ поглед върху процедурите, чиито основни аспекти ще бъдат разгледани в следващите решения.


1. Механизъм за искане на преюдициално заключение.

Служейки си със сходни формулировки, трите Учредителни договора възлагат на Съда задачата да тълкува и прилага Общностното право. Те обаче се различават по механизмите за съдебно сътрудничество, които уреждат.

Парижкият договор предвижда само преценка на валидността (чл. 41). Основавайки се на връзката между валидност и тълкуване, като първото може да се окаже зависимо от второто, Съдът се счита за компетентен да даде тълкуване на разпоредбите на ДЕОВС най-напред имплицитно (21.03.1985, 172/84, Celestri, p.963, concl. C.O.Lenz), а след това в качеството си на такъв (22.02.1990, C-221/88, Faillite Acciaierie e ferriere Busseni, I, p.495, concl. J.Mischo).

Римските договори от своя страна предвиждат процедура за отнасяне към Съда, която засяга едновременно валидността и тълкуването. Тази процедура е уредена идентично в чл. 177 ДЕИО (нов чл. 234 ДЕО) и чл. 150 от ДЕОАЕ. Текстът гласи:

"Съдът е компетентен да дава преюдициални заключения относно:

а. тълкуването на този договор;

б.валидността и тълкуването на актовете на институциите на Общността;

в. тълкуването на уставите на органите, създадени въз основа на акт на Съвета, когато тези устави го предвиждат (ДЕОАЕ: освен разпоредби, противоречащи на тези устави).

Когато такъв въпрос бъде поставен пред национална юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция може, ако счита, че за да реши спора по същество наистина й е необходимо едно преюдициално произнасяне на СЕО , може да поиска от СЕО да се произнесе.

Когато такъв въпрос е повдигнат в рамките на висящо дело пред юрисдикция на държава-членка, решенията на която не подлежат на по-нататъшно атакуване по националния правен ред, тази юрисдикция е длъжна да се обърне към СЕО".

Чл. 20 от Устава на Съда на ЕО (чл. 21 от Устава към ДЕОАЕ) допълва тези разпоредби. Според него:

"В случаите по чл. 177 (нов чл. 234) от Договора решението на национална юрисдикция на държава-членка за спиране на производството пред нея и за сезиране на СЕО се съобщава на СЕО по нейна инициатива. След това съдебният секретар на СЕО уведомява страните по висящото дело, държавите-членки и Комисията, а също така и Съвета, ако актът, чиято валидност или тълкувание е предмет на запитването, произхожда от Съвета.

В срок от 2 месеца от това уведомяване, страните до висящото дело, държавите-членки, Комисията и в зависимост от конкретния случай Съветът, имат право да предоставят на Съда писмени бележки и съображения".

От друга страна, гореспоменатите разпоредби се допълват и от чл. 103 и чл. 104 от Процесуалния правилник на СЕО, който урежда въпросите, свързани с преюдициалното запитване към Съда по силата на чл. 41 от ДЕОВС и на протоколите, разширяващи тълкувателна компетентност на Съда спрямо споразуменията между държавите-членки (виж по-долу №23), спрямо процесуалния език, правилата за процесуално представителство, за явяване в Съда и за разноските.

Уредена по такъв начин, тази процедура, която влиза в компетенциите единствено на СЕО (Първоинстанционният съд не взема никакво участие в нея), се оказва с фундаментална важност - както в количествено, така и в качествено отношение, като по-голямата част от решенията на Съда са посветени на тези въпроси.


2. Въпроси, свързани с прилагането.

Практиката по тази процедура показва известна непрецизност или неяснота, които, както ще стане ясно от следващите решения, бяха преодолени без особени затруднения. Съдът не само разполага с компетенции да тълкува чл. 177 (нов чл. 234) в качеството му на разпоредба на Договора (6.04.1962, 13/61, Bosch, p.89, concl. M.Lagrange), но също така може да определя условията за приложението му в отделните етапи от осъществяването на процедурата.

Последвалата съдебна практика допринася за разглеждането на производството по отнасяне към СЕО по оригинален начин, доста различен от предвиденото в буквата на Договора. В тази връзка могат да се направят още две разсъждения.

Първото се отнася до преюдициалния характер на правомощията на Съда и произтичащите от него последици за националните и общностните съдии. За разлика от обичайния случай на преюдициално отнасяне, при който отправящият питането съдия се намира в спомагателна позиция спрямо запитания, тук положението е обратното - водещата роля принадлежи на отправящия питането съдия по силата на неговото положение на съдия по Общностното право.

Второто засяга факта, че така, както е уредено в чл. 177 (нов чл. 234), преюдициалното запитване към СЕО не прави разграничение между въпросите относно тълкуването и тези относно валидността. Става въпрос за сериозен пропуск, тъй като двата случая на отнасяне към Съда би следвало да се разграничават както според основанията, така и според функциите си. Всичко това се отразява върху практиката на Съда, не само първоначално тя е посветена на тълкувателни запитвания, но и поради това, че решенията относно преценката за валидност не се отличават със същата оригиналност, както ще установим при разглеждането на този вид отнасяне към Съда (виж по-долу № 46 и сл.).


Untitled Page