HESSISCHE KNAPPSCHAFT СРЕЩУ MAISON SINGER ET FILS


ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ - УЧАСТИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО - ПОЛОЖЕНИЕ НА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО


9 декември 1956 г.

Hessische Knappschaft

срещу

Maison Singer et fils

Преюдициално заключение по запитване на Сour d'appel de Colmar - дело 44/65

Rec., 1965, р.1191, concl. J. Gand


. . .

Имайки предвид,

че по силата на чл. 177 (нов чл. 234) от Договора националният съдия, а не страните по делото по същество, разполага с правото да сезира Съда;

че следователно правото да определя въпросите, които да бъдат повдигнати пред Съда, принадлежи единствено на националния съдия, като страните не могат да променят съдържанието им, нито да ги обявят за ненужни;

че не може по искане на някоя от страните СЕО да бъде сезиран с въпрос, инициативата за който принадлежи не на страните, а на самата национална юрисдикция, нито с искания, основани по-специално на чл. 184 (нов чл. 241) в рамките на чл. 177 (нов чл. 234);

че обратната теза не зачита факта, че авторите на чл. 177 (нов чл. 234) възнамерявали да уредят едно непосредствено сътрудничество между Съда и националните юрисдикции във формата на едно несъстезателно производство, при което страните могат само да бъдат изслушвани, но не и да инициират започването му;

че следователно са налице основания да се отхвърли като безпредметно искането на Maison Singer et fils за преюдициално заключение, формулирано от Съда на Колмар...


КОМЕНТАР:

Предназначението на производството за преюдициално заключение по тълкувателно запитване е да осигури еднообразното тълкуване на Общностното право и по този повод да гарантира правилното му приложение. В този смисъл, за да се открои това тълкуване и да се възприеме по най-добър начин, би било полезно заинтересованите страни да осведомяват Съда за своите мнения по поставените въпроси.

Все пак буквата на Договора разглежда въпросното производство само като инструмент за съдебно сътрудничество. Както се подчертава в настоящото решение, става въпрос за производство, при което няма страни, лишено от състезателен характер и чието започване зависи единствено от националните юрисдикции - били те длъжни или свободни да го започнат.

От тези характеристики произтичат определени последствия както по отношение на самия процесуален механизъм, така и във връзка с участниците в него и по-специално - страните по основното дело.


1. Процесуалният механизъм.

Производството се осъществява само между съдии единствено и национален съдия (по това кой има такова качество - виж следващото решение) има правото да сезира Съда на ЕО. Той не може да предостави правото на инициатива на някоя от страните, например по-активната. Все пак СЕО уточнява, че е без значение, че в решението си националният съдия е препратил страните да се обърнат към СЕО, след като сам той в същото време е пратил делото на секретаря на СЕО. (12.05.1964, 101/63, Wagner, p.381, concl. M. Lagrange).

Чл. 20 от Протокола относно Устава на СЕО изброява изчерпателно възможните участници в производството пред СЕО (виж предишното решение). Това са държавите-членки, Комисията, Съвета в зависимост от конкретния случай, и страните по спора, с който е сезиран националният съд. Тяхното участие се свежда до представянето на писмени и евентуално устни съображения - както по повод хода на производството, така и относно основните въпроси, по които участниците могат да подскажат разрешение. Те обаче по никакъв начин не са задължени да правят това.

Искане за участие на лица или органи, различни от изброените в чл. 20, е недопустимо (19.12.1968, 19/68, de Sicco, p.699, concl. J. Gand).

Трета страна не може да се включи в производството пред СЕО, ако не се е включила в производството пред националната юрисдикция - нито по смисъла на чл. 20 от Устава на СЕО, нито на основата на евентуален неин интерес от разрешаването на спора по същество, който не попада в компетентността на СЕО. При наличието на подобна молба, Съдът служебно "я отхвърля по съображения от публичен ред", основани на самото естество на производството за преюдициално заключение (3.06.1964 (Ord.), 6/64, Costa c/ E.N.E.L., p.1191). По смисъла на чл. 20 от Устава на СЕО този, който се явява пред СЕО, дори да става въпрос за Комисията, държава-членка или Съвета, не може да променя материалния обхват на въпросите (26.11.1975, 39/75, Coenen, p.1547, concl. J. P. Warner - 5.10.1988, 247/86, Alsatel, p.5987, concl. F. Mancini).


2. Положение на страните по висящото дело пред националния съдия.

Тъй като в производството за преюдициално заключение няма страни, страните по делото по същество пред националния съдия нямат същото качество и пред СЕО. От това следват различни последици, извън правото им да представят мнения при разгледаните условия.

Така например те не разполагат с правото сами да сезират Съда с определени въпроси, "тъй като ако страните във висящ процес пред национална юрисдикция можеха да се обръщат директно към Съда с искане за преюдициално заключение, те биха били в състояние да задължат националния съд да отложи своето решение в очакване на това на СЕО", а "нито Договорът, нито Уставът предвиждат подобно ограничаване на правомощията на националната юрисдикция" (14.12.1962, 31/62, Milchwerke Wцhrmann, p.965, concl. K. Roemer, виж по-долу № 45).

Страните пред националния съдия не разполагат и с правото да представят пред СЕО заключения, целящи да променят съдържанието на въпросите, повдигнати от гледащата делото им национална юрисдикция. Това се отнася до разширяването на времевия обхват на запитването (15.06.1972, 5/72, Fratelli Grassi, p.443, concl. H. Mayras) или превишаването на материалния му обхват (26.11.1975, 39/75, Coenen, горецитирано). Същото важи за заключенията, целящи да обявят тези въпроси за безпредметни (6.04.1973, 13/61, Bosch, p.89, concl. M. Lagrange) или да променят нормалния ход на производството (14.07.1971 (Ord.), 6/71, Rheinmuhlen Dusseldorf, p.719). Както посочва настоящото решение, подобни заключения са недопустими. Същото се отнася дори за преюдициалното запитване относно валидността (виж по-долу № 46).

Страните по спора пред националния съдия не могат да искат пряко от Съда на ЕО разяснения на даденото от него тълкуване, тъй като "ако в рамките на чл. 177 (нов чл. 234) единствено националните юрисдикции разполагат с правото да решават относно същността и предмета на евентуално сезиране, от това произтича, че те могат в същата степен да преценят дали смятат преюдициалното заключение за достатъчно ясно или намират за необходимо отново да сезират Съда".

Накрая, като се има предвид, че по отношение на страните пред националната юрисдикция производството по искане на преюдициално заключение има инцидентен характер, именно на националния съдия, а не на Съда на ЕО се полага правото да се произнесе относно разноските по делото (6.04.1962, 13/61, Bosch, горецитирано 1.03.1973, 62/72, Bollmann, p.269), дори ако страните смятат, че могат да предложат на СЕО виждане и по въпроса за разноските по делото (26.11.1975, 39/75, Coenen, горецитирано).


Untitled Page