OTTO SCHEER СРЕЩУ EINFUHR UND VORRASTELLE FUR GETREIDE UND FUTTERMITTEL


РЕГЛАМЕНТИ ПО ДЕО - КЛАСИФИКАЦИЯ - ЙЕРАРХИЯ


17 декември 1970 г.

Otto Scheer

срещу

Einfuhr und Vorrastelle fur Getreide und Futtermittel

Преюдициално заключение по запитване на Hessischer Verwaltungsgerichtshof - дело 30/70

Rec. 1970, p.1197, Concl. A. Dutheillet de Lamothe


. . .

Имайки предвид,

че на първо място се твърди, че компетентността да определя режима на споровете принадлежи на Съвета, който според чл. 43 (нов чл. 37), § 2, ал. 3 от Договора взима решение по предложение на Комисията и след консултации с Европейския парламент, и че следваната процедура е нарушила процедурите и компетенциите, установени с тази разпоредба на Договора;

че както законодателната система по ДЕО, отразена по-специално в чл. 155 (нов чл. 211), последно тире, така и трайната практика на институциите на Общността, разграничават в съответствие с правните понятия, възприети във всички държави-членки, мерките, произтичащи пряко от Договора, от Производното право, осигуряващо тяхното изпълнение;

че следователно не би следвало всички елементи на регламентите относно Общата селскостопанска политика да се приемат от Съвета съгласно процедурата по чл. 43 (нов чл. 37);

че тази разпоредба е спазена, ако основните елементи на регламентираната материя се определят в съответствие с процедурата, която тя предвижда;

че за сметка на това мерките за изпълнение на базовите регламенти могат да се вземат в съответствие с процедура, различна от тази по чл. 43, било от самия Съвет, било от Комисията по силата на предоставените й съгласно чл. 155 (нов чл. 211) правомощия;

че мерките, предвидени в изпълнителен Регламент № 87 на Комисията, не надхвърлят рамките на изпълнението на принципите на базов Регламент № 19;

че Комисията следователно е била редовно упълномощена с Регламент № 19 да предприеме въпросните изпълнителни мерки, при условие че тяхната валидност не се оспорва на фона на изискванията на чл. 43, § 2 от Договора...


КОМЕНТАР:

Парижкият договор не разглежда въпроса за класификацията на решенията от общ характер, като Комисията единствена разполага с нормативна компетентност, съобразявайки се при нужда с мнението на Съвета. Не така стои въпросът в рамките на ЕИО и ЕВРАТОМ, тъй като Римските договори разпределят това правомощие между Съвета и Комисията. Това разделение намира израз най-вече в определянето на условията за сътрудничество и води до установяването на класификация на регламентите, която първо трябва да бъде уточнена и след това да бъде разгледана от гледна точка на последиците.


1. Класификация.

Римските договори предоставят на Съвета принципната компетентност да приема регламенти. Съветът все пак рядко може да упражни това право само по своя собствена инициатива. Той винаги има възможност да възложи приемането на някои регламенти на Комисията, която от своя страна също разполага с такава компетентност. Следователно може да се направи разграничение между регламенти на Съвета и регламенти на Комисията. Това разграничение на свой ред позволява под-разграничения.

Регламентите на Съвета биват два вида: "базови", чието приемане се основава пряко на норма от Първичното право и "изпълнителни", приети, за да осигурят изпълнението на базовите регламенти. Настоящото съдебно решение илюстрира това разделение, като посочва основния критерий за него и уточнява, че базов е този регламент, който съдържа "основните елементи на регламентираната материя". Що се отнася до регламентите на Комисията, те се приемат по силата на делегиране, предвидено в чл. 145 (изменен от ЕЕА) и чл. 155 ДЕИО (нов чл. 211 ДЕО), респ. чл. 124 ДЕОАЕ, като тези разпоредби не се ограничават само до регламентите. Последните в случая могат да бъдат само изпълнителни регламенти, като тяхната валидност зависи от формата и границите на делегацията (виж по-долу № 28 и 29).


2. Йерархия.

Като посочва, че разграничението между базови и изпълнителни регламенти произтича от "законодателната система на Договора" и отговаря на "правните понятия, възприети във всички държави-членки", Съдът затвърждава принципа на йерархията на актовете на институциите на Общността. По такъв начин изпълнителните регламенти са подчинени на базовите, а те от своя страна - на разпоредбите на УД, включително и на тези на международното договорно право (виж по-долу № 5 и 46).

Тази йерархия на регламентите е материална, а не произтича пряко от УД. Както става ясно от настоящото съдебно решение, в случаите когато самият Съвет приема изпълнителен регламент, той не е длъжен да се съобразява с предвидения за приемането на базови регламенти ред, но остава подчинен на разпоредбите на този базов регламент, който сам е приел и чието изпълнение осигурява.

Прилагайки имплицитно принципа patere legem, Съдът всъщност се произнася, че изпълнителен регламент, приет от Съвета по силата на овластяване, съдържащо се в базовия регламент, на чиято основа се приема изпълнителният, не може да му противоречи (така в реш. 10.03.1971, 38/70, Deutsche Tradax, p. 145, concl. A. Dutheillet de Lamothe - обратно: 20.09.1988, 203/86, Espagne, p. 4563, concl. M. Darmon). Това важи и за случая, когато, упражнявайки оперативна самостоятелност, Съветът предварително е определил някои условия за изпълнение, на които впоследствие ще се подчини, ако приеме изпълнителен регламент (5.06.1973, 81/72, Commission c/ Conseil, p. 573, concl. J.P. Warner).


Untitled Page