INTERNATIONALE HANDELSGESELLSCHAFT СРЕЩУ EINFUHR UND VORRATSSTELLE FUR GETREIDE UND FUTTERMITTEL


ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА


17 декември 1970 г.

Internationale Handelsgesellschaft

срещу

Einfuhr und Vorratsstelle fur Getreide und Futtermittel

Преюдициално заключение по запитване на Verwaltungsgericht de Francfort - дело 11/70

H. Rittstieg, Be. Be. Aus, 1971, 4


Относно закрилата на основните човешки права в рамките на Общностния правен ред.


Имайки предвид,

че позоваването на разпоредби или на юридически понятия от националните правни системи за преценка на валидността на приетите от институциите на Общността актове би накърнило еднообразното и ефективно прилагане на Общностното право;

че преценката за валидност на подобни актове е възможна само с оглед правото на Общността;

че самото естество на правото, произтичащо от Договора и имащо независими източници, не допуска да му бъдат противопоставяни по съдебен път каквито и да било разпоредби от вътрешното право, без да изгуби общностния си характер и без да се поставят на преразглеждане основите на самата Общност;

че следователно позоваването на нарушения на основните права, такива, каквито са провъзгласени в конституциите на държавите-членки, или на принципите на конституционно устройство не може да повлияе на валидността на акт на Общността или на неговия ефект на територията на тези държави;

че все пак би било уместно да се проучи дали някоя аналогична гаранция, произтичаща от Общностното право, не е била нарушена;

че всъщност зачитането на основните права на човека е неделима част от общите принципи на правото, чието спазване Съдът е призван да обезпечава;

че защитата на тези права, ръководейки се от общи за държавите-членки конституционни традиции, следва да се осигурява в рамките и съобразно целите на Общността;

че на фона на изразените от административния съд съмнения е уместно да се проучи дали режимът на гаранции засяга основни права, чието зачитане трябва да се осигури в рамките на правния ред на Общността...


КОМЕНТАР:

Предшествано от подобно решение (12.11.1969 г., 29/69, Stauder, p.419, concl. K. Roemer), това решение дължи своята известност на факта, че с него Съдът се произнася по принципния въпрос за съществуването и защитата в Общностното право на права, наречени "основни". Въпреки че допуска препратки, ако не към общите за правните системи на държавите-членки принципи, то поне към техните "общи конституционни традиции", то отива още по-далеч, за да обособи в рамките на автономния правен ред на Общността една особена категория правила, контролът за спазването на които от страна на институциите е възложен на СЕО. Става въпрос за една цялостна съдебна практика, като преди да се конкретизира съдържанието, е по-уместно да се посочи развитието й.


1. Развитие на юриспруденцията.

Корените на съдебната практика в областта на основните права могат да се търсят в едно противоречие, което тази практика се стреми диалектически да преодолее. От една страна и противно на определени актове, които не влизат в сила - по-специално чл. 45-3 от Проектодоговора за Европейска политическа общност, предвиждащ преюдициално отнасяне към Европейския съд по правата на човека, Договорите на Общността, дори и да затвърждават определени икономически и социални права, спадащи към категорията на основните права, не съдържат списък на последните, на който СЕО би могъл да се опре, за да наложи на институциите спазването им. От друга страна, повечето конституции на държавите-членки признават подобни права по начин, че гражданите на тези държави могат да се позовават на тях и изобщо да изискват от националните съдилища да осигуряват зачитането им от страна на властите в съответната държава.

В самото начало пред СЕО бива предявен иск от този род във връзка с дело за отмяна на акт, като Съдът отхвърля иска поради липса на компетентност по отношение на вътрешното право (15.07.1960, 36/59, Cptoirs de vente du charbon de la Ruhr, p.857, concl. M. Lagrange - 4.02.1959, 1/58, Starck, p.43, idem).

Пряката приложимост на Общностното право изисква от националните правораздавателни органи да осигуряват спазването му и поставя отново проблема, като изправя тези органи пред възможността пред тях да бъдат излагани доводи за конституционност, на които последните не могат да не отговорят, без при това самите те да са в състояние да се произнесат по въпросите на законността на Общностното право и да не признаят неговото върховенство над националното. Преюдициалното препращане, разширявайки кръга на възможните хипотези, позволява на Съда да излезе от задънената улица чрез действия, чието развитие е ясно проследено в настоящото съдебно решение.

Най-напред потвърждение намира неоспоримият принцип, според който еднообразното прилагане и върховенството на Общностното право се сблъскват с факта, че валидността на актовете на институциите може да се окаже в зависимост от конституционни разпоредби на вътрешното право. Без да обсъжда този въпрос, решението измества тежестта на проблема като възприема, че спазването на основните човешки права представлява част от общите принципи на правото, чието съблюдаване се гарантира от Съда.

По такъв начин празнотите в Договорите се запълват с инкорпорирането в общите принципи на правото не толкова на основните права, колкото на принципа за тяхното спазване и защита - принцип, който се определя в съответствие с реда и целите на Общността. Самите основни права на човека ще се превърнат в обект на въвеждане, което, ръководейки се от "общите конституционни традиции", ще позволи да се осъществят "аналогичните" гаранции, съвместими с изискванията на Общностното право.

Основите на тази съдебна конструкция се разширяват. Гарантирайки защитата на основните права в качеството им на общ принцип на правото, Съдът в своята практика "е длъжен да се ръководи от общите за държавите-членки конституционни традиции и занапред не би могъл да предприема мерки, несъвместими с основните права, признати и гарантирани в конституциите на тези страни". Той добавя, че "международните актове за защита правата на човека, по които държавите-членки си сътрудничат и към които се придържат, могат също така да дадат указания, които следва да се имат предвид в рамките на Общностното право" (14.05.1974, 4/73, Nold, p.491, concl. A. Trabucchi).

Това препращане към международните актове скоро намира потвърждение в изричното упоменаване и многократното позоваване първоначално само на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (28.10.1975, 36/75, Rutili, p.1219, concl. H. Mayras), а напоследък и заедно с Пакта на ООН за гражданските и политическите права (21.09.1989, 46/87, Hoechst, p.2859, concl. J. Mischo - 17.10.1989, 85/87, Dow Benelux - 97/87, Dow Iberia, p.3165, concl. J. Mischo - 18.10.1976, 374:87, Orkem 27/88, Solvay, p.3283, concl. M. Darmon).


2. Гарантирани основни права.

Може да се отбележи, че като споменава международните актове, по които държавите-членки си сътрудничат и към които се придържат, Съдът се ограничава да потвърди, че те могат да послужат като указания, които следва да се имат предвид. Следователно не става въпрос за инкорпориране, а по-скоро за препращане към правата и свободите, които Съдът взема под внимание при преценката на самите изисквания за законност на Общностното право.

В този смисъл юриспруденцията на Съда може да се разглежда в няколко аспекта. При някои решения се вземат под внимание определени текстове от Конвенцията или от протоколите към нея, на които Съдът дава свое собствено тълкуване. Такъв е случаят на: чл. 6 (5.03.1980, 78/79, Pecastaing, p.691, concl. F. Capotorti - 29.10.1980, 209/78, Van Landewyck, p.3125, concl. G. Reischl - 15.05.1986, 222/84, Johnson, p.1663, concl. M. Darmon - 18.10.1989, 27/88, Solvay, горецитирано), чл. 7 (10.07.1984, 63/83, Kent Kirk, p.2689, concl. M.Darmon), чл. 8 (26.06.1980, 136/79, National Panasonic, p.2033, concl. J.P.Warner - 21.09.1989, 46/87 et 227/88, Hoechst, горецитирано), чл. 10 (28.10.1992, C-219/91, Ter Voort, I, 5485, concl. G.Tesauro), протокол №1 (13.12.1979, 44/79, Hauer, p.3727, concl. F.Capotorti - 19.06.1980, 41/79, Testa, p.1979, concl. G. Reischl).

В по-голямата част от случаите Съдът се ограничава да констатира или че позоваването на Конвенцията не е уместно, или че самото Общностно право, така както Съдът го тълкува, осигурява равностойни гаранции или не нарушава свободи, гарантирани другаде.

В същото време обаче определени решения се опират както на Конвенцията, така и на националните конституционни разпоредби, за да се направи разграничение между Общностните понятия и едно или друго от основните права. Така стои въпросът с:

- правото на собственост и на свободно упражняване на професионална дейност, по отношение на които решението Nold има принципно значение. Съдът най-напред констатира, че "ако конституционният ред във всички държави-членки осигурява защита на правото на собственост и ако подобни гаранции са дадени за свободното упражняване на търговска, трудова и друга професионална дейност, така гарантираните права, без да се явяват неограничени привилегии, следва да се разглеждат с оглед на обществените блага и привилегировани дейности. Поради тази причина правата от тази категория са акуратно гарантирани с уговорката за ограничения, налагани от обществения интерес. По такъв начин Съдът решава, че "в рамките на Общностния ред по отношение на тези права изглежда също толкова законно въвеждането на определени граници, оправдани с целите, преследвани от Общността, щом като това не засяга същността на правата" и добавя, че "що се отнася до гаранциите, дадени на отделното предприятие, те в никакъв случай не биха могли да обхванат защитата на прости лихви или вероятности от търговски тип, чиито случаен характер е присъщ на самата икономическа дейност". В случая става въпрос за трайна съдебна практика (13.12.1979, 44/79, Hauer, горецитирано - 18.03.1980, 154/78, Valsabbia, p.907, concl. F. Capotorti - 19.09.1985, 172/83, Hoogovens groep, p.2843, concl. G. Slynn - 8.10.1986, 234/85, Keller, p.2897, concl. J.Mischo)

- забраната на дискриминацията на основата на пол, доколкото Съдът, позовавайки се на Европейската социална харта и на Конвенция № 111 на МОТ, счита, че премахването на подобен род дискриминация съставлява част от основните права на човека (15.06.1978, 149/77, Defrenne, p.1365, concl. F. Capotorti).

- неприкосновеността на жилището, гарантирана в чл. 8 на Конвенцията. Като има предвид различията между националните правни системи относно естеството и степента на защита на местните търговски обекти, Съдът преценява, че неприкосновеността не може да се разпростре върху последните "при липсата на практика на Европейския съд по правата на човека в тази насока", но е налице необходимост да се признаят за общ принцип на правото на Общността гаранциите, с които се съобразява държавната власт при всяка намеса в личния живот на отделния човек. Става въпрос за наличието на правни основания и приложение на правото, което не би било произволно, а съответно (21.09.1989, 46/87, Hoechst, горецитирано).

- забраната за придаване на обратна сила на наказателния закон - принцип, общ за правните системи на държавите-членки и закрепен в чл. 7 на Конвенцията (10.07.1984, 63/83, Kent Kirk, горецитирано) с изключение на принципа, според който никой не може да бъде принуден да свидетелства срещу себе си (18.10.1989, 27/88, Solvay, горецитирано).

- правото на личен живот и на защитата на лекарската тайна (8.04.1992, C-62/90, Commission c/R.F.A., I, p.2575, concl. F. G. Jacobs).

Признаването в рамките на Общността на дадено право не води единствено до задължение за институциите да го спазват само по себе си и на фона на задълженията, наложени на държавите-членки. Това признаване предполага също така, че в процеса на прилагане на Общностното право държавите на свой ред ще гарантират спазването му.

Произнасяйки се по въпроса за валидността на даден регламент, Съдът отбелязва, че "на компетентните национални власти е предоставена достатъчно голяма свобода на преценка, която им позволява да прилагат Общностните правила по начин, съответстващ на изискванията, произтичащи от защитата на основните права" (13.07.1989, 5/88, Wachauf, p.2609, concl. F. G. Jacobs). В тази връзка Съдът решава, че ако трябва да следи за спазването на основните човешки права в областта на Общностното право, явно не се пада нему "да проверява съвместимостта на дадена национална регламентация, намираща се извън рамките на Общностното право, с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи" (30.09.1987, 12/86, Demirel, p.3719, concl. M. Darmon).


Untitled Page