DA COSTA ET A. СРЕЩУ ХОЛАНДСКАТА ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ


ПРАВНА СИЛА НА ТЪЛКУВАТЕЛНИТЕ ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ


27 март 1963 г.

Преюдициално заключение по искане на Tariefcommissie - съединени дела 28 до 30/62

Rec., 1963, р. 59, concl. М. Lagrange


. . .

Имайки предвид,

че с оглед на предоставеното й по силата на чл. 20 от Устава на Съда на ЕО право Комисията твърди, че при липса на предмет запитването трябва да бъде отхвърлено, като от този момент нататък въпросите, по които се иска тълкуване от страна на Съда, се определят съгласно Решение № 26/62 от 5 февруари, с което са разрешени идентични въпроси, повдигнати пред СЕО при сходни обстоятелства;

че подобна теза е необоснована;

че най-напред трябва да се направи разграничение между задължението за юрисдикцията, произнасяща се като последна инстанция, визирано в чл. 177 (нов чл. 234), ал. 3, и правото според ал. 2 на същия текст на всяка национална юрисдикция да отправи до СЕО искане за тълкуване на Договорите;

че ако в последната си алинея чл. 177 (нов чл. 234) безусловно задължава националните юрисдикции (каквато е и Tariefcommissie), чиито решения не подлежат на по-нататъшно атакуване по вътрешното право, да отнасят до Съда всеки въпрос за тълкуване, повдигнат пред тях, силата на преюдициалното заключение, дадено от СЕО по смисъла на чл. 177 (нов чл. 234), може да изпразни това задължение от съдържание и да го лиши от основание;

че именно така стоят нещата, когато поставеният въпрос е материално идентичен с друг, по който вече е дадено преюдициално заключение по аналогичен повод.

. . .

Имайки предвид,

че чл. 177 (нов чл. 234) все пак допуска юрисдикция на държава-членка, стига да прецени, че това е необходимо, да отправи отново искане до Съда за преюдициално заключение;

че това произтича от чл. 20 на Устава на Съда, според който производството по даване на преюдициални заключения е законно открито, щом като подобен въпрос е повдигнат от юрисдикция на държава-членка...


КОМЕНТАР:

Освен въпроса за обхвата на задължението за запитване на СЕО, което Договорът предписва за определени национални юрисдикции (виж по-горе № 18), настоящото решение засяга и въпроса за силата на преюдициалните заключения.

Този въпрос възниква по повод ясното разграничаване между относителната и абсолютната сила на отговора на СЕО. В единия случай вече постановено преюдициално заключение ще важи само за юрисдикцията, сезирала СЕО, и само относно спора, повод за запитването. Сезиран отново със същия въпрос, но от друг съд, Съдът на ЕО би следвало да повтори отговора си. В другия случай решението ще се прилага спрямо юрисдикциите, пред които по повод друг спор възниква същият въпрос. Както посочва СЕО, това би лишило от основание и изпразнило от съдържание задължението за обръщане към Съда.

Въпреки факта, че генералният адвокат представя тази алтернатива като сила на пресъдено нещо, трябва да се отбележи, че решението говори не за "силата на решението", а само за "силата на тълкуванието". Впоследствие СЕО допуска, че може да придаде на преюдициалните си заключения сила на пресъдено нещо (5.03.1986 (Ord.), 69/85, Wunsche Handelsgesellschaft, p.947), но без съмнение силата на пресъдено нещо няма нищо общо с тълкувателните решения в качеството им на продукт на производство, особеностите и предназначението на което са по същество различни.


1. Сила на тълкуванието.

Трудно би могло да се признае сила на пресъдено нещо в производство "между съдии", без страни и без състезателен характер, съгласно дадената от савия СЕО характеристика на производството за даване на преюдициално заключение (виж по-горе № 15).

По-нататък ще отбележим, че ако националният съдия на практика е обвързан с отговора, който сам е поискал (3.02.1977, 52/76, Benedetti, p.163, concl. G. Reischl), това задължение няма нищо общо с каквато и да е сила на пресъдено нещо. СЕО решава също, че националният правораздавателен орган разполага с правото да прецени дали намира преюдициалното решение за достатъчно ясно или счита за необходимо отново да сезира Съда (16.05.1968, 13/67, Firma Becher, p.289) с ново производство за даване на заключение, а не с производство, целящо преразглеждане на силата на пресъдено нещо посредством преразглеждане на решението.

Следователно трябва да се отхвърли схващането за сила на пресъдено нещо и да се разглежда единствено силата на тълкуването. Това е и подходът, възприет в разглежданото решение. Ако зависеше от самото решение, тази сила би била идентична със самото него, независимо от естеството на тълкувания текст - т.е. никаква. Произтичащо от обективно тълкувателно производство, тълкуването се инкорпорира в тълкувания текст и се ползва с неговата сила (17.04.1986, 59/85, Reed, p.1283, concl. C. O. Lenz).

При тези условия националният съдия, включително и този, който се е обърнал към СЕО, разполага с няколко възможности. Той или ще приложи правото на ЕО, така както СЕО го е изтълкувал, или, считайки, че това тълкуване е незадоволително, ще отправи ново запитване. Тогава СЕО ще може или да потвърди даденото от него тълкуване, или да го конкретизира или промени в някоя негова част.


2. Последици от тълкуването във времето.

Проблемът за последиците от тълкувателните решения във времето се различава от предходния въпрос. Тълкуването има за задача единствено да разкрие смисъла, който тълкуваният текст винаги е имал. Следователно решението, което разкрива истинското му значение, действа с обратна сила. Такава е по същество практиката на СЕО, според която тълкуваната разпоредба може и трябва да бъде приложена от националния съдия дори спрямо отношения, възникнали преди тълкувателното решение на СЕО. Това обаче може да стане само доколкото вътрешните правни норми допускат до него да се отнасят споровете във връзка с тълкуваната Общностна норма (27.03.1980, 61/79, Denkavit Italiana, p.1205, concl. G. Reischl).

Подобно разрешение разкрива неудобствата на обратното действие. Отчитайки възможните последици, СЕО приема, че може да отнесе приложението на тълкуването към датата на решението, с което е направено тълкуването (8.04.1976, 43/75, Defrenne, p.455, concl. A. Trabucchi).

Подобно ограничение, обаче, се приема по изключение. Еднообразното прилагане на правото на ЕО предполага, че освен общностният законодател и на националният съдия (2.02.1988, 24/86, Blaizot, p.379, concl. G. Slynn), СЕО единствен може да прецени това и то със самото тълкувателно решение (2.02.1988, 309/85, Barra, p.355, concl. G. Slynn). Последващо искане в този смисъл от страна на националния съдия е недопустимо. Сред обстоятелствата, обосноваващи подобно ограничение се откроява несигурността за задълженията, произтичащи от правото на ЕО (31.03.1992, C-200/90, Dansk Denkavit, I, p.2217, concl. G. Tesauro - 16.07.1992, C-163/90, Legros, I, p.4625, concl. F. G. Jacobs).

Тълкуване, което възпроизвежда своя ефект от датата на тълкувателното решение, на свой ред поражда затруднения. То не може да бъде приложено спрямо спора, който го предхожда във времето, но който е довел до искането за тълкуване. Поради тази причина СЕО е принуден да реши, че ограничаването на последиците от тълкуването само занапред не се отнася до случаите, в които административна жалба или съдебно обжалване са били подадени преди тълкувателното решение (2.02.1988, 24/86, Blaizot, горецитирано - 17.05.1990, C-262/88, Barber, I, p.1889, concl. W. van Gerven - 6.10.1993, C-109/91, Ten Oever, nep, concl. W. van Gerven).


Untitled Page