N. G. ALGEMENE TRANSPORT EN EXPEDITIE ONDERNEMING VAN GEND EN LOOS СРЕЩУ ХОЛАНДСКАТА ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ


ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ - ПРАВНА ОСНОВА - ПРИЛОЖНО ПОЛЕ


5 февруари 1963 г.

Преюдициално заключение по запитване на Tariefcommissie - дело 46/62

Rec., 1963, р.1, concl. K. Roemer


. . .

Имайки предвид,

че целта на Договора за ЕИО, а именно - да се създаде Общ пазар, чието функциониране пряко засяга всички, попадащи под юрисдикцията на Общността, предполага, че този Договор е нещо повече от споразумение, което просто създава взаимни задължения между договарящите се държави;

че това схващане намира потвърждение в преамбюла на Договора, визиращ не само правителствата, но и народите, и се подкрепя по-специално от създаването на институции, овластени със суверенни права, чието упражняване засяга както държавите-членки, така и техните граждани;

че наред с това следва да се отбележи и фактът, че гражданите на обединените в Общността държави са призвани, с помощта на Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, да съдействат за функционирането на същата тази Общност;

че според чл. 177 (нов чл. 234) съществуването на Съда на ЕО, чието предназначение е да гарантира еднообразното тълкуване и прилагане на Договора от националните съдилища, също потвърждава, че държавите са признали възможността техни граждани да се позовават на Правото на Общността пред тези съдилища;

че от това следва изводът, че Общността представлява нов правен ред в международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени сфери, а негови субекти са не само държавите-членки, но и техните граждани;

че Правото на ЕО, отделно от законодателството на държавите-членки, не само налага задължения на индивидите, но е предназначено също да им предоставя и права, които стават част от техния патримониум;

че тези права възникват не само в случаите, когато Договорът изрично ги предоставя, но и в резултат на задължения, които Договорът налага по ясно определен начин както на индивидите, така и на държавите-членки или на Общностите институции;

че съобразно духа на Договора по отношение на митата и таксите с равностоен ефект, е уместно да се акцентира върху чл. 9 (нов чл. 23), според който Общността се основава на Митнически съюз и който съдържа като основно правило забраната за тези мита и такси;че тази разпоредба присъства в началото на Част първа на Договора, определяща "Принципите на Общността" и намира приложение и допълнително изясняване в чл. 12 (нов чл. 25);

че текстът на чл. 12 обявява ясна и безусловна забрана за държавите-членки, изразяваща се в задължение не за действие, а за бездействие;

че това задължение не е придружено с никаква резерва на държава-членка за подчиняване на изпълнението му на вътрешноправен акт;

че самото естество на забраната я прави идеално годна да произведе директен ефект между държавите-членки и техните правни субекти;

че прилагането на чл. 12 (нов чл. 25) не изисква приемането на вътрешен законодателен акт в държавите-членки;

че фактът, че тази разпоредба посочва държавите-членки като субекти на задължението за бездействие не означава, че техните граждани не могат да се ползват от него;

че, от друга страна, аргументите, извлечени от текста на чл. 169 (нов чл. 226) и чл. 170 (нов чл. 227) на Договора и посочени от трите правителства, представили своите съображения в изложенията си пред СЕО, се оказват необосновани;

че всъщност обстоятелството, че в горепосочените текстове Договорът предоставя на Комисията и на държавите-членки правото да дадат на съд друга държава-членка, която не е изпълнила задълженията си, не лишава частноправните субекти от възможност да се позовават на тези задължения пред национален съд, точно както фактът, че Договорът предоставя на Комисията средства за осигуряване спазването на задълженията, наложени на съответните задължени лица, не изключва възможността в спорове между частноправни субекти пред национален съд те да се позоват на нарушаването на тези задължения;

че ограничаване на защитата срещу неспазване от държавите-членки на чл. 12 (нов чл. 25) единствено до производствата, предвидени в чл. 169 (нов чл. 226) и чл. 170 (нов чл. 227), би отменило всяка пряка съдебна защита на индивидуалните права на техните граждани, тъй като позоваването на тези текстове би било безрезултатно, ако трябва да стане едва след изпълнението на даден вътрешен акт, нарушаващ разпоредбите на Договора;

че интересът на лицата от защита на техните права се свързва с истински и ефективен контрол, допълващ този, който чл. 169 (нов чл. 226) и чл. 170 (нов чл. 227) поверяват на Комисията и държавите-членки;

че от изложените съображения следва, че според духа и буквата на Договора, чл. 12 (нов чл. 25) трябва да се разглежда като норма с директен ефект и поражда индивидуални права, които всяка национална юрисдикция трябва да защитава...


КОМЕНТАР:

Това решение на Съда, вече неколкократно споменавано, дължи особената си известност на факта, че с него Съдът се произнася по една от основните характеристики на Общностното право. Давайки положителен отговор на двойния въпрос, поставен от холандския съдия, а именно - дали Общностното право допуска директен ефект, на който лицата биха могли да се позоват и дали отделно лице може да се позове на това право пред национален съд срещу държавата, чийто гражданин е, Съдът формулира принцип с решаващо значение за правната интеграция в ЕО.

Освен чл. 189 (нов чл. 249), ал. 2, според който регламентът "е директно приложим във всички държави-членки", ДЕО не установява формално принципа за директния ефект или за непосредствената приложимост. Поради това този принцип е трябвало да бъде формулиран и доказан посредством условията за прилагането му. На практиката на СЕО се пада задачата дело подир дело да очертае неговото приложно поле.


1. Основа на директния ефект.

Основанията за директен ефект на Общностното право, както посочва разглежданото решение, могат да се търсят в самата идея за Общ пазар и последиците от него. Всъщност изграждането на Общ пазар не предполага само осъществяването на определена рамка, установена от държавите-членки посредством международен договор, уреждащ единствено насрещните им задължения, а означава преди всичко, че така очертаната рамка действа; че тя е свидетелство за нов тип икономически отношения в пълния смисъл на думата; че създава нова обстановка, в която отделните лица могат да възникват, да влизат в договорни отношения помежду си и да действат в съответствие със неговата собствена логика. Следователно, за да функционира Общият пазар, е необходимо на тези лица да се гледа като на преки адресати на Общностните правни норми или поне на повечето от тях и тези лица да разполагат с гаранции и защита на правата, произтичащи от тези норми. Съдът прави този извод по изключително ясен и несъмнен начин.

Можело е да се очаква, че държавите-членки ще вземат участие в дебата и дори е странно, че само три от тях са направили това, акцентирайки върху последиците от признаването на такава обективна пряка приложимост. Те напразно са вярвали, че ще успеят да почерпят аргументи от производствата по чл. 169 (нов чл. 226) и чл. 170 (нов чл. 227) от Договора (виж по-долу № 24 и 25), тъй като това са правни способи за стимулиране на държавите-членки да изпълняват своите задължения, които "не осигуряват пряка съдебна защита на индивидуалните права на техните граждани". По-късно, доизяснявайки тази особеност, СЕО ще посочи, че "действията на даден частноправен субект имат за цел защитата на личните права в определени случаи, докато намесата на институциите на Общностите цели всеобщото и еднообразно съблюдаване на Общностния правен ред" и че "гаранциите, дадени на частноправните субекти по силата на договорния механизъм с оглед защитата на техните индивидуални права и на предоставените на Общностните институции правомощия по отношение на изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения, имат различни обект, цел и последици" (3.04.1968, 28/67, Firma Molkerei Zentrale, p.211, concl. J. Gand - 10.03.1983, 172/82, Synd. Nat. des fabricants raffineurs d'huile de graissage, p.555, concl. S. Rozes).

В този си вид, обаче, анализът на СЕО не довежда до цялостното дефиниране на принципа. Всъщност, ако правото на ЕО поражда за частноправните субекти права и задължения, годни за защита пред правораздавателните органи в държавите-членки, това, както посочва тук СЕО, съвсем не се дължи на факта, че Общностното право е правопорядък, независим от вътрешните законодателства на държавите-членки, а по-скоро, както СЕО ще изтъкне по-нататък, защото този самостоятелен правен ред "се е интегрирал в правните системи на страните-членки от момента на влизане в сила на Договора" и поради това "той е задължителен за техните юрисдикции" (15.07.1964, 6/64, Costa c/ ENEL, p.1143, concl. M. Lagrange.) Така принципът на интеграцията допълва този на непосредствената приложимост.


2. Приложно поле.

Потвърждаването на този принцип не води до признаването на директен ефект на всяка Общностна разпоредба, по която правните субекти да могат да искат защита пред националните съдилища, задължавайки ги да я приложат. В тази връзка е необходимо да се направи разграничение между различните категории норми - от самия Договор до други актове с договорен характер (виж по-горе № 4).

А. Първо, когато става дума за Римския договор, директният ефект на една или друга от неговите норми бе поставен от СЕО в зависимост от условия, по които настоящото решение дава две указания от общ характер.

Директен ефект имат не само с разпоредбите, чрез които самият Договор предоставя определени права или задължения, но също и разпоредбите, чрез които Договорът налага по определен начин задължения както на частноправните субекти, така и на държавите-членки и на институциите. По-конкретно, норма с директен ефект ще бъде всяка норма, която е достатъчно ясна, както по форма, така и по същество, за да може от нея директно да се черпят правни последици и да бъде изпълнена. Така текстовете на Договора, съдържащи забрани или ограничения, се разглеждат като задължение за бездействие, което е ясно определено и подлежащо на изпълнение без да зависи нито от вътрешноправен акт, нито от акт на институциите на ЕО.

Освен чл. 85 (нов чл. 81) и чл. 86 (нов чл. 82), приложими по отношение на предприятията, това се отнася и за:

- Чл. 7 (отменен с ДА), ал. 1 - 28.06.1978, 1/78, Kenny

- Чл. 9 (нов чл. 23) - 8.11.1979, 251/78, Denkavit Futtermittel, p.3369

- Чл. 9 (нов чл. 23) и чл. 13 (отменен с ДА) § 2, разглеждани заедно - 17.12.1970, 33/70, Ste S.A.C.E., p.1213.

- Чл. 9 (нов чл. 23) и чл. 16 (отменен с ДА), разглеждани заедно - 26.10.1971, 18/71, Eunomia di Porro, p.811.

- Чл. 12 (нов чл. 25) - виж настоящото решение.

- Чл. 13 (отменен с ДА), § 2 - 5.02.1976, 87/75, Bresciani, p.129; 27.03.1980, 61/79, Denkavit Italiana, p.1205.

- Чл. 30 (нов чл. 28) - 22.03.1977, 74/76, Ianelli et Volpi, p.557; 29.11.1978, 83/78, Pigs marketing Board, p.2347; 8.11.1979, 251/78, Denkavit Futtermittel, горецитирано

- Чл. 31 (отменен с ДА) - 19.12.1968, 13/68, Salgoil, p.661.

- Чл. 32 (отменен с ДА), ал. 1 - Salgoil, горецитирано.

- Чл. 34 (нов чл. 29) - Pigs marketing Board, горецитирано.

- Чл. 37 (нов чл. 31), § 1 - 3.02.1976, 59/75, Manghera, p.91

- Чл. 37 (нов чл. 31), § 2 - 15.07.1964, 6/64, Costa c/ ENEL, p.1141

- Чл. 48 (нов чл. 39) - 4.12.1974, 41/74, Van Duyn, p.1337.

- Чл. 52 (нов чл. 43) - 21.06.1974, 2/74, Reyners, p.631; 28.04.1977, 71/76, Thieffry, p.765; 28.06.1977, 11/77, Hugh Patrick, p.1199.

- Чл. 53 (отменен с ДА) - Costa c/ ENEL, горецитирано.

- Чл. 59 (нов чл. 49) - Thieffry, горецитирано; 18.01.1979, 110/78, Van Wesemael, p.35

Чл. 60 (нов чл. 50), ал. 3 - 3.12.1974, 33/74, van Binsbergen, p.1299; 12.12.1974, 36/74, Walrave, p.1405.

- Чл. 95 (нов чл. 90), ал. 1 - 16.06.1966, 57/65, Lutticke, p.294.

- Чл. 95 (нов чл. 90), ал. 2 - 4.04.1968, 27/67, Fink Frucht, p.327.

- Чл. 119 (нов чл. 141) - 8.04.1976, 43/75, Defrenne, p.455; 15.06.1978, 149/77, Defrenne, p.1365; 4.02.1988, 157/86, Murphy, p.673.

Това се отнася и за разпоредбите, определящи държавите-членки като носители на задължения (16.06.1966, 57/65, Lutticke, горецитирано), но и за разпоредбите, предвиждащи приемането на директиви или даващи на държавите-членки определени срокове, в случаите когато преходният период отдавна е изтекъл, доколкото се налага заради по-важни условия за целесъобразност (8.04.1976, 43/75, Defrenne, горецитирано).

За сметка на това СЕО не признава директен ефект на разпоредби, които предписват задължение, приложимо само в отношенията между Общността и държавите-членки, или задължение за действие, чието изпълнение или последици не зависят от каквато и да е намеса на институциите на ЕО и оставят на задължената държава-членка определена свобода на преценка, или пък задължение, чието изпълнение е подчинено на особена процедура.

Такъв е случаят на членове:

- Чл. 32 (отменен с ДА), ал. 2 - чл. 33, § 1 и 2, aл. 1: Salgoil, горецитирано.

- Чл. 59 (нов чл. 49) и чл. 60 (нов чл. 50) (в областта на транспорта); 22.05.1985, 13/83, Parlement, p.1513.

- Чл. 67 (отменен с ДА), § 1 - 11.11.1981, 203/80, Casati, p.2595.

- Чл. 71 (отменен с ДА) - Casati, горецитирано.

- Чл. 90 (нов чл. 86), § 2: - 14.12.1971, 43/71, Hein, p.729.

- Чл. 92 (нов чл. 87): - 19.06.1973, 77/72, Capolongo, p.611; 22.03.1977, 78/76, Steinike, p.595

- Чл. 92 (във връзка с чл. 93, § 2 и 94): Steinike, горецитирано.

- Чл. 93 (нов чл. 88), § 1 и 2: Costa c/ ENEL, горецитирано.

- Чл. 97 (отменен с ДА): Fink Frucht, горецитирано

- Чл. 102 (нов чл. 97): Costa c/ ENEL, горецитирано.

- Чл. 107 (нов чл. 108): 24.10.1977, 9/72, Schluter, p.1135.

- Чл. 117 (нов чл. 136) и чл. 118 (нов чл. 137), ал. 2: 29.09.1987, 126/86, Zaera, p.3697.


Б. Що се отнася до актовете на институциите, директният ефект на техните норми зависи от характера им. Условията за това практиката на СЕО определя за всеки конкретен вид по отделно.


В. Същото се отнася и за договорните актове (виж по-горе № 4).


Untitled Page