КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ - ДЕЛО 39/72


ОБЩНОСТИ - СЪЩНОСТ


7 февруари 1973 г.

Rec., 1973, р. 101, concl. H. Mayras


. . .


Имайки предвид,

че неизпълнението на разпоредбите на Регламенти 1975/69 и 2195/69 относно субсидиите за непазарна реализация се дължи на отказ на италианските власти;

че страната - ответник оправдава този отказ с произтичащите от една страна от специфичните характеристики на италианското селско стопанство, а от друга от липсата на подходяща административна инфраструктура трудности в осигуряването на ефикасен и сериозен надзор и контрол върху количествата мляко, предназначени за непазарна, а друга реализация;

че италианското правителство е на мнение, че мерките, ограничаващи производството на мляко, не отговарят на нуждите на италианската икономиката, която са отличава с недостатъчно производство на храни;

че още по време на изготвянето на Регламент 1975/69 на Съвета италианската делегация изтъква споменатите трудности и недвусмислено изразява резервите си относно приемането на регламента;

че при тези обстоятелства към Република Италия не биха могли да бъдат отправени претенции, че е отказала да изпълни на своя територия разпоредби, влезли в сила въпреки изразеното от нея несъгласие;

Имайки предвид,

че според чл. 43 (нов чл. 37), § 2, ал. 3, който служи за основа на Регламент 1975/69, регламентите се считат за надлежно приети от Съвета, щом като бъдат изпълнени условията, визирани в посочената разпоредба;

че съгласно чл. 189 (нов чл. 249) регламентът е "обвързващ в своята цялост";

че следователно държавите-членки не могат да прилагат избирателно или непълно разпоредбите на един Общностен регламент, на приемането на които са се противопоставили, тъй като противоречат на националните им интереси и по този начин да обезсмислят определени принципи на Общностното право;

че в определения за това срок и едновременно с останалите, всяка държава-членка трябва да изпълни разпоредбите, свързани с прилагането на икономически мерки, целящи премахването на излишъците от определени продукти - в противен случай тя накърнява ефикасността на общите мерки и в разрез със свободното движение на стоки си присвоява предимства в ущърб на своите партньори;

Имайки предвид,

че що се отнася до аргументите, които страната-ответник изтъква по време на изготвянето на Регламент 1975/69, обективното значение на приетите от институциите на ЕО разпоредби не може да се влияе от резервите или възраженията, които държавите-членки формулират в процеса на изработването им;

че трудностите в хода на изпълнението на един Общностен акт не дават право на дадена държава-членка едностранно да нарушава своите задължения;

че институционалната система на Общностите предоставя на заинтересованата държава-членка необходимите средства за съобразяване с нейните затруднения в рамките на разумното, при зачитане на принципите на Общия пазар и законните интереси на другите държави;

че в това отношение анализът на въпросните регламенти и техните изменения разкрива, че Общностният законодател е отчел посредством специални клаузи специфичните трудности пред Република Италия;

че при тези обстоятелства възможните затруднения при прилагането, на които се позовава страната-ответник, не могат да бъдат признати за оправдателна причина;

Имайки предвид,

че Договорът позволява на държавите-членки да се ползват от преимуществата на Общността, но в същото време ги задължава да зачитат разпоредбите му;

че държава-членка, ръководена от представата за собствения й национален интерес, може едностранно да наруши баланса между предимствата и задълженията, произтичащи от принадлежността й към Общността, като това поставя на изпитание равенството на държавите пред Общностното право и поражда условия за дискриминация за сметка на гражданите на държавите-членки и най-вече на самата държава, която се е поставила извън Общностните разпоредби;

че подобно нарушение на задължението за солидарност, поето от държавите-членки с присъединяването им към Общността, засяга самите устои на Общностния правов ред.


КОМЕНТАР:

В своята практика Съдът не е взел нито едно решение, с което да систематизира виждането си относно естеството на Общностите в качеството им на наднационална, конфедеративна, предфедерална или федерална структура. Въпросът е широко дискутиран в доктрината и изключително деликатен от политическа гледна точка, за да може Съдът или поне генералните адвокати (виж заключенията на M. Lagrange по 8/55, Fed. Charb. de Belgique, p. 263) да му дадат обобщен отговор. Не в това се състои тяхната роля.

Все пак Съдът се е сблъсквал с необходимостта да посочи една или друга характерна черта, за да излезе с решение по конкретен спор. Въпреки че липсва общо принципно решение, което да обхваща всички аспекти на проблема, конкретните решения, които допринасят за характеризиране на Общностния правопорядък, са многобройни.

Едно от тях е и настоящото съдебно решение, взето във връзка с нарушение на държава-членка (виж по-горе № 24 и 25). То е измежду най-характерните, тъй като потвърждава не само технически основополагащото значение на солидарността, която е в основата на Общностите и оправдава това им име.

Приносът на юриспруденцията, разпръснат в редица решения, измежду които е трудно да се направи избор, може да бъде представен посредством схема, която играе ролята по-скоро на рамка, отколкото на доктрина a priori. Самият СЕО извежда в практиката си с основните измерения, които правят тази схема цялостна и определят развитието й. Най-важни сред тях са функционалното, нормативното и институционалното измерение.


1. Функционалното измерение. Общностите като инструмент за управление на обща икономическа структура.

Юриспруденцията, свързана с изясняване на естеството на Общностите, борави на първо място с функционалното измерение. Според него Общностите отговарят за управлението на оригиналната икономическа структура, наречена Общ пазар. Неизменна задача на Съда е да въвежда в правния ред изискванията и възможностите на тази икономическа база, като се опира на идеята за пазар, за да стигне до различни заключения, особено що се отнася до конкуренцията. За разлика от представата за общност, най-ефикасните елементи на споменатото въвеждане се свързват именно с единството на пазара. Това важи не само на техническо равнище, за което свидетелстват делата относно "разпокъсването" в материята на сливанията (12.12.1967, 23/67, Brasseries de Haecht, p.525, concl. K. Roemer) или относно определянето на "общите пазарни структури" (13.11.1964, 90/63, Commission c/ Luxembourg, p.1217, concl. K. Roemer), но и на ниво принципи и цели.

Още в началото Съдът на ЕО потвърждава необходимостта от подчиняване на институциите на основния принцип за действие в общ интерес (13.06.1958, 15/57, Hts Fourneaux de Chasse, p.157, concl. M. Lagrange - 26.06.1958, 9/57, Chbre synd sider. franc., p.365 - 13.06.1972, 9/71, Cie d'approvisionnement, p.391, concl. H. Mayras). Подобно действие намира израз в правомощието му "да отсъжда" между интересите на една държава-членка и общите интереси на Общността (13.07.1961, 2/60, Niederrheinische Bergwerks, p.259, concl. M. Lagrange).

Наред с това, като се позовава на изричните разпоредби на Договорите, Съдът въвежда аналогично правило за самите държави-членки. Равнопоставени пред Правото на Общностите (7.02.1973, 39/72, Commission c/ Italie, p.101, concl. H. Mayras), те по никакъв начин не трябва да вредят на общия интерес, а напротив - да полагат усилия за неговото признаване и удовлетворяване. Това е задължение от общ характер, и включва както участието на държавите в усъвършенстването на правната регламентация, така и поведението им като субекти, попадащи под юрисдикцията на Общността (14.12.1971, 7/71, Commission c/ France, p.1003, concl. K. Roemer, виж по-горе №25) в области, в които взаимозависимостта на икономическите явления изисква упражняването на държавния суверенитет да е в съзвучие със "солидарността, която е в основата на цялата система на Общността" (10.12.1969, 6/69, Commission c/ France, p.523, concl. K. Roemer).

За да изключи паралелната компетентност на държавите-членки при осъществяването на една обща политика, по-нататък Съдът ще посочи, че признаването на подобна компетентност "би означавало да се признае, че в отношенията си с трети страни държавите-членки могат да заемат позиции, различни от тези на Общността. Това ще разстрои функционирането на институциите, ще разклати доверието вътре в Общността и ще й попречи да изпълни предназначението си като защитник на общия интерес" (11.11.1975, avis 1/75 - виж по-горе № 5 и следващото решение).

Настоящото решение изтъква основополагащото значение на тази доброволна икономическа солидарност, която от своя страна е неразделно свързана със съществуването на общ пазар. Участниците в него се ползват от предимства, но търпят и ограничения, тъй като и едните, и другите са резултат от "съвместно приета" политика. Именно тази солидарност определя първостепенното място на Общността и представлява основанието за съществуване на нов тип правна система (7.02.1973, 39/72, Commission c/ Italie, горецитирано).


2. Нормативното измерение. Общностите като нов правов ред.

От гледна точка на юриспруденцията идеята за Общност е неразривно свързана с раждането на нов правов ред.

Подобен възглед е потвърждаван нееднократно. Най-напред Съдът заявява, че "Общността (ЕИО) представлява нов правен ред в Международното право, в полза на който държавите-членки са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени сфери" (5.02.1963, 26/62, Van Gend en Loos, виж по-горе № 1). Впоследствие изразът "в Международното право" бързо отстъпва място на заключението, че "Договорът не се ограничава до това да поражда взаимни задължения за различните субекти, спрямо които се прилага, а създава нов правен ред, регламентиращ както компетенциите, правата и задълженията на тези субекти, така и необходимите производства за установяване и санкциониране на всяко нарушение" (13.11.1964, 90/63, Commission c/ Luxembourg, горецитирано). Посоченият правен ред не се ограничава само до държавите-членки. Той "създава общ пазар, чието функциониране пряко засяга всички, попадащи под юрисдикцията на Общността," и "гражданите на обединените в Общността държави са призвани с посредничеството на Европейския парламент и Икономическия и социален комитет да сътрудничат за функционирането на тази Общност" (5.02.1963, 26/62, Van Gend en Loos, горецитирано). Поради това новият правопорядък обхваща и частните лица, на които налага задължения, но и директно предоставя права.

По такъв начин нормативното измерение теория се оказва от изключително и дори решаващо значение, тъй като, без да позволява на СЕО да се произнася по конституционната рамка, му позволява да извежда принципи като директния ефект, върховенството, еднообразното прилагане или интеграцията, които произтичат от самото естество на Общностното право и същевременно допринасят за определянето на същността му.


3. Институционалното измерение. Общностите като оригинални публични власти.

Институционалното измерение като че ли изпъква най-слабо в практиката на СЕО, въпреки че според някои национални съдилища тъкмо на него трябва да се отдаде по-голямо значение. Съдът на ЕО в ролята си и на конституционен съд, определя като ненужно и дори опасно да постановява решения относно същността на Общностите чрез съпоставка с класическите модели. Както стана ясно, той предпочита да насочи усилията си към дефинирането на един нов правен ред, следвайки по този начин диалектиката на един развиващ се процес, който по начало е не толкова институционен, колкото пазарен и предназначен посредством нормативния федерализъм да катализира един интеграционен феномен.

При всеки удобен случай, Съдът разглежда институционалните разпоредби така, както са посочени в Договорите, и по принцип се старае да не ги тълкува разширително, освен, разбира се, когато става въпрос за Парламента.

Така например СЕО се позовава многократно на юридическия персоналитет на Общностите - както във вътрешен (виж напр.: 12.07.1957, 7/56, Algera, p.81, concl. M. Lagrange, по-горе № 7 - 13.11.1973, 63/72, Werhahn Hansmuhle, p.1229, concl. K. Roemer), така и във външен план, за да затвърди "правосубектността и дееспособността на Общността на международната сцена" (15.07.1964, 6/64, Costa c/ ENEL, виж по-горе № 23 - 31.03.1971, 22/70, Commission c/ Conseil, виж сл. реш.). Същото се отнася за общата институционална структура, която почива на споменатия в Договора за ЕОВС "принцип на равновесието" и спрямо която Съдът прилага конституционния принцип на разпределение на компетенциите (12.07.1957, 7/56, Algera, горецитирано - 13.06.1958, 9/56, Meroni, виж по-долу № 29 - 13.07.1965, 111/63, Lemmerz Werke, p.835, concl. K. Roemer - 17.12.1970, 25/70, Koster Berodt, виж по-долу № 28). Това важи за неограничените във времето Общности (14.12.1971, 7/71, Commission c/ France, виж по-горе №35) и за "правния континюитет" (9.06.1964, 79/63, Reyner, p.511, concl. K. Roemer), както и за "неделимостта" на всяка от Общностите (25.02.1969, 23/68, Klomp, p.43, concl. J. Gand).

Съдът рядко отива по-далеч и рядко изпреварва естествения ход на събитията с двусмислени намеци за "функционалното единство на Европейските общности и техните институции" (15.07.1960, 27/59, Capolongo, p.795, concl. K. Roemer), за наличието на "законотворческа" компетентност (сякаш става дума за езикова особеност...) (15.07.1960, 20/59, Italie, p.665, concl. K. Roemer), за "квази-законодателни" актове (20.03.1959, 18/57, Nold, p.89, concl. K. Roemer), за "законодателна система" на Договора (17.12.1970, 30/70, Otto Scheer, p.1197, concl. A. Dutheillet de Lamothe) или по повод ЕВРАТОМ за "Общността като обща публична власт" (14.11.1978, Deliberation 1/78, p.2151).


Untitled Page