FIRME I. NOLD, KG СРЕЩУ ВЪРХОВНИЯ ОРГАН НА ЕОВС - ДЕЛО 18/57


СЪДЕБЕН КОНТРОЛ - ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА


20 март 1959 г.

Rec., 1958 - 59, р. 89, concl. К. Roemer


. . .

А. Относно правосубектността на ищеца.


Имайки предвид,

че по отношение на своя статут, ликвидация и прекратяване командитното дружество "Nold", учредено и действащо в Германия, се подчинява на разпоредбите на правото на държавата, където е неговото седалище;

че немското право дава възможност на дружествата в ликвидация да завеждат искове и да отстояват правата си с оглед нуждите на същата тази ликвидация;

че в конкретния случай това означава запазване на жизненоважната за дружеството способност да се снабдява в качеството си на търговец на едро от първа ръка;

Имайки предвид също така,

че съгласно разпоредбите на немското право съдружниците в едно командитно дружество, което е в процес на ликвидация, могат да натоварят пълномощник с изпълнението на определени юридически действия;

че следователно командитистите, в качеството си на ликвидатори, са разполагали с правото да упълномощят г-н Ерих Нолд да заведе настоящия иск;

Имайки предвид,

че на писменото твърдение на командитистите, че са упълномощили г-н Нолд, страната-ответник противопоставя единствено аргумента, че поради липсата на писмен акт, който да го документира, това упълномощаване няма юридическа стойност;

че немското право, приложимо в случая, не съдържа принципно изискване пълномощието да е в писмен вид, дори актът, с оглед на който се предоставя правомощието, да трябва да е под формата на писмен документ;

Имайки предвид,

че с оглед на законния интерес от ликвидацията и от името на командитистите, законно действащи като ликвидатори, г-н Ерих Нолд е бил надлежно упълномощен да заведе иска срещу Върховния орган;

че следователно няма основания да се разглежда юридическото значение на акт, потвърждаващ, че г-н Нолд е трябвало да узакони исковата молба след присъединяването си като командитист към дружеството-ищец.


Б. Относно валидността на исковата молба.


Имайки предвид,

че исковата молба е подписана от адвокат Клибански, вписан в адвокатския регистър на гр. Франкфурт-на-Майн;

че мерките срещу него не са свързани с изключването му от адвокатското съсловие;

Имайки предвид,

че съгласно § 107 (2) от закона на Land de Hеsse, който регламентира адвокатската професия въобще и в частност професионалния статут на г-н Клибански и на който г-н Нолд като негов клиент може да се позове, отстраняването от длъжност не засяга актовете, осъществени от адвоката;

Имайки предвид,

че от всичко казано дотук следва, че исковата молба е валидна от гледна точка на формата;


. . .


Имайки предвид,

че в писмено становище от 11 ноември 1957 г. ищецът за пръв път обосновава иска си със съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на мотиви в атакуваните решения;

Имайки предвид,

че съгласно чл. 22 от Устава на Съда на ЕОВС и чл. 29, § 3 от Правилника му исковата молба трябва да съдържа кратко изложение на основанията;

че с оглед на тези разпоредби основание, което ищецът не е посочил в исковата молба, е недопустимо...


КОМЕНТАР:

Производството пред Съда е уредено в три вида текстове: трите протокола относно Устава на Съда съответно за трите Общности, неколкократно изменяния Процесуален правилник на СЕО и Правилника за съдебния секретар.

Юриспруденцията изяснява определени аспектите на общата и еднаква за всички обикновени искове процесуална уредба. Споменатата съдебна практика по необходимост се осъществява на части като някои от съставните й елементи могат да бъдат отнесени към по-ранни версии на Процесуалния правилник. Тук са разгледани само най-важните въпроси.


1. Езиков режим (процесуален език).

Официални езици на Съда са официалните езици на Европейските общности. От това произтича, че "подобно на всички останали институции на трите Общности, Съдът е многоезичен по силата на една презумпция juris и de jure". Независимо на кой от официалните езици са изготвени документите по преписката, Съдът трябва да е в състояние да прецени съдържанието им (11.05.1960, 1/60, FERAM, p.351, concl. M. Lagrange).

Според Процесуалния правилник ищецът избира езика на производството. Подобно правило обаче съдържа възможности за нарушаването му, а това пречи разпоредбите относно езика на производството да придобият общ характер. Тези разпоредби важат за попадащия под юрисдикцията на Общността субект от момента на действителното му участие в производството. В случая със защитника - от момента на назначаването му за такъв (18.02.1960 (Ord.), 30/59, De Gezamenlijke Steenkohlenmijnen, p.93).


2. Писмена фаза на производството.

Първата фаза на производството е писмена, а втората устна. Настоящото съдебно решение не само дава указания за условията, съгласно които се определя правосубектността на ищците - юридически лица, но също така засяга двата основни въпроса, които могат да възникнат във връзка с първата фаза на производството: представителството на страните и завеждането на исковата молба.


А. Държавите-членки и институциите на Общността се представляват пред Съда от агент, който може да бъде подпомаган от съветник или адвокат. Ако става въпрос за друга страна в процеса, то тя се представлява от правоспособен адвокат от някоя от държавите-членки.

Разглежданото решение посочва какви последици за валидността на процедурата могат да имат мерките спрямо адвокатите по силата на съответното национално право. От друга страна Съдът решава, че единственото задължение на адвоката, който подпомага или представлява дадена страна в процеса, е да докаже своята правоспособност. Той не е длъжен да представя пълномощно в добра и надлежна форма, за да заведе иск. Това би било необходимо само в случай на оспорване на правомощията му (16.02.1965, 14/64, E. Barge, XI-4, concl. K. Roemer). Адвокатът носи отговорността за производството - не е допустимо възражение, което, макар и с негово съгласие, е формулирано от клиента му (21.01.1965, 108/63, Merlini, XI-1, concl. K. Roemer).


Б. Завеждането на иска поражда повече проблеми, които попадат основно в три категории.

а) Първата категория засяга "краткото изложение на основанията". Според Съда смисълът на въпросната формулировка се състои в това ищецът да разясни основанието, на което се основава неговият иск (15.12.1961, 19/60, Fives, Lille, Cail, p.559, concl. K. Roemer). С други думи от исковата молба трябва да става ясно какви претенции ищецът възнамерява да предяви, както и какви аргументи смята да изтъкне в тяхна подкрепа (13.07.1965, 111/63, Lemmerz Werke, p.836, concl. K. Roemer). Абстрактното излагане на причини не отговаря на тези изисквания (5.03.1991, C-330/88, Grifoni, I, p.1045, concl. G. Tesauro - 18.11.1992, T-16/91, Rendo, II, p.2417).

Изложението спокойно може да съдържа аргументи, развити във връзка с други дела (28.04.1971, 4/69, Lutticke, p.336, concl. A. Dutheillet de Lamothe). Наред с това не е необходимо ищецът да посочва изрично разпоредбите от Договора, по силата на които завежда делото (12.07.1957, 7/56, Algera, p.81, concl. M. Lagrange - 16.12.1963, 2/63, San Michele, p.663, concl. K. Roemer). Съвместните искове са допустими само при условие, че са заведени срещу едно и също решение, с едни и същи мотиви и на едно и също основание (21.06.1958, 13/57, Wirtschaftsvereiningung Eisen und Stahlindustrie, p.concl. M. Lagrange).

Не отговаря на изискванията на Процедурния правилник искова молба, която се ограничава до това да изтъкне като основание "превишаването на власт" или нарушаването на разпоредби във връзка с прилагането на Договора, "без да изясни в какво се изразява това превишаване на власт, общ термин, който може да обхване всички случаи на завеждането на предвидения в чл. 33 ДЕОВС иск за отмяна, и без да уточни разпоредбата, чието нарушаване оправдава завеждането на иска" (15.12.1961, 19/60, Fives, Lille, Cail, горецитирано).

б) Втората категория проблеми се свързва със заключенията. Тяхното изложение трябва да бъде ясно и определено. Според Съда заключенията следва да бъдат формулирани "по недвусмислен начин". В противен случай той ще трябва да се произнася впоследствие и ultra petita, а правата на ответника биха били накърнени (14.12.1962, 46/59, Meroni, p.783, concl. M. Lagrange).

Фактът, че исковата молба не съдържа конкретни данни относно на обезщетението, въз основа на които е била определена стойността на твърдяната вреда, не е основание за недопустимост, още повече че ответникът е изразил становището си относно представените от ищеца данни в своето възражение или по време на устната фаза (9.12.1965, 29/63, Usines de la Providence, p.1123, concl. M. Lagrnge-K. Roemer). Допуска се внасянето на изменения в заключенията с оглед повишаване значението на молбата (13.06.1958, 2/57, Hts fourn. de Chasse, p.131, concl. M. Lagrange - 15.07.1960, 27/59, Capolongo, p.797, concl. K. Roemer), но въпреки това тя "се подчинява на най-строги изисквания за съдържание и определеност" (14.12.1962, 33/59, Hts fourn. de Chasse, p.719, concl. M. Lagrange).

В качеството си на страна-ответник, институциите нееднократно е трябвало да приемат с резерва условията, при които са били представяни документите в подкрепа на исковете. Съдът признава, че подобна практика затруднява подготовката на тяхната защита, но не стига дотам, че да отхвърли принципно обоснован иск като недопустим (14.05.1975, 74/74, CNTA, p.533, concl. A. Trabucchi - 10.12.1975, 95/74, Union nat. coop. agric. cereales, p.1615, concl. A. Trabucchi).

При наличието на иск, заведен едновременно срещу Съвета и Комисията и чиято допустимост институциите оспорват именно поради тази причина, Съдът, тълкувайки чл. 211 (нов чл. 282) ДЕО, отхвърля тяхното възражение. Той уточнява, че е само в интерес на доброто функциониране на правосъдието Общността да бъде представлявана пред Съда от институцията или институциите, на които се търси отговорност (13.11.1973, 63/72, Werhahn Hansamuhle, p.1229, concl. K. Roemer). Въпросът за определянето на ответника възниква и по повод иск срещу Европейската инвестиционна банка (3.07.1986 (Ord.), 85/86, Commission c/ Conseil des gouvern. de la B.E.I., p.2215).

в) Третата група проблеми се свързва със забраната за нови основания. Юриспруденцията прави разграничение между нови основания и нови аргументи.

Не може да се приеме за ново основание, което повтаря или доразвива вече формулирано такова, било и на основата на аргументи, които биват представени за пръв път едва в репликата (13.06.1958, 2/57, Hts fourn. de Chasse - 15.12.1961, 19/60, Fives, Lille, Cail, горецитирани - 19.05.1983, 306/81, Verros, p.1755, concl. S. Rozes). В замяна на това в рамките на възражението началото на иска не може да се променя, дори и като помощно средство (4.02.1959, 17/57, De Gezammenlijke Steenkohlenmijnen, p.9, concl. M. Lagrange).

Дори когато Процесуалния правилник допуска при определени условия представянето на нови основания, страните не могат да променят предмета дори на спора в хода на делото (25.09.1979, 232/78, Commission c/ France, p.2729, concl. G. Reischl - 18.10.1979, 125/78, G.E.M.A., p.3173, concl. F. Capotorti, пост. практика.: 26.09.1986, 5/85, Akso, p.2585, concl. C. O. Lenz). По силата на чл. 42 от Процесуалния правилник, за да може един нов факт да оправдае представянето на ново основание в хода на делото, този факт не трябва да е съществувал или да е бил известен на ищеца към момента на завеждането на иска. Докато Съдът евентуално не ги обяви за несъвместими с Договорите, актовете на институциите се ползват с презумпция за валидност. Поради тази причина решение на Съда, констатиращо валидността на подобни актове, не отговоря на споменатото условие, тъй като то потвърждава "правно положение, известно на ищеца към момента на завеждане на иска" (1.04.1982, 11/81, Durbeck, p.1251, concl. G. Reischl). В замяна на това индивидуално решение, което в хода на процедурата заменя по-ранно решение със същия предмет трябва да бъде разглеждано като нов елемент, даващ възможност на ищеца да приспособи своите заключения и основания (3.03.1982, 14/81, Alpha Steel, p.749, concl. G. Reischl).


3. Мерки по разследване.

В края на писмената фаза на производството Съдът може да реши да открие процедура по разследване. Той постановява, че следствена мярка, поискана от една от страните, не може да бъде разпоредена, ако съответната страна не представи достатъчно доказателства за това (28.04.1966, 51/65, ILFO, p.126, concl. J. Gand). Съдът счита също така, че е недопустимо да предостави на въпросната страна "възможност да си осигури чрез следствените мерки елементите, доказващи обосноваността на аргументите на страната, която на практика е определила тези елементи" (22.03.1961, 42/59, SNUPAT, p.101, concl. M. Lagrange).


4. Срокове.

Сроковете са определени в Договорите, протоколите и Процедурния правилник. Те произтичат единствено от правото на Общността и не се свързват с вътрешноправни разпоредби относно прекъсването на срокове по време на съдебните ваканции (12.07.1984, 209/83, Valsabbia, p.3089, concl. P. VerLoren van Themaat). Неспазването на тези срокове води до просрочване на правото на иск, без да може да се приложи предвидената в Процедурния правилник възможност за узаконяване на молбата (5.04.1979, 220/78, ALA, p.1693, concl. F. Capotorti).

Сроковете текат от момента на публикуването на решението или уведомяването за него. За разлика от уведомяването, публикуването не поражда трудности, свързани с доказването. По принцип авторът на решението е този, който трябва да докаже, че то е било надлежно съобщено. Ако авторът на акта е пропуснал да го изпрати в запечатан плик и ако времето, което е изтекло между посочените от страните дати за изпращане и получаване не е прекомерно (17.07.1959, 42/58, Aciers fins de l'Est, p.383, concl. M. Lagrange), практиката приема, че несигурните обстоятелства могат да се окажат в полза на ищеца, така че той да избегне просрочването на правата си (17.07.1959, 32/58, SNUPAT, p.275, concl. M. Lagrange). Иск срещу писмо, което преждевременно уведомява за решение, което към момента на завеждането на иска все още не е официално прието, не е недопустим по този параграф, освен ако администрацията на Общността не е приела решение, потвърждаващо съдържанието на атакуваното писмо (12.02.1960, 15/59, Knutange, p.9 concl. M. Lagrange).

Срокът започва да тече от датата на вписването на молбата в регистъра на Съда, а не от датата на изпращането й по пощата (17.07.1959, 36/58, SIMET, p.331, concl. K. Roemer). В тази връзка е възможно да се получи забавяне, свързано с получаването на пощата в Съда. Подобно забавяне обаче се разглежда като непредвидено обстоятелство, което не е от естество да доведе до просрочване на правата на ищеца (2.03.1967, 25/65, SIMET, p.40, concl. J. Gand).

Съдът е постановил, че едно ново решение може да постави началото на нови срокове, въпреки наличието на по-ранно решение със същия предмет (13.06.1958, 2/57, Hts fourn. de Chasse, горецитирано).


5. Разноски.

За да не проявява Съдът особена заинтересованост, разпоредбите, приложими в случая, са достатъчно ясни. Съдът все пак изяснява понятието "лъжливи разходи" (вж. по-специално: 1.06.1961, 5/60, Meroni, p.201 - 27.01.1983, 263/81, List, p.103 - 1.06.1983, 36/81, Seton, p.1789).


Untitled Page