ASTERIS ET A. СРЕЩУ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ - СВЪРЗАНИ ДЕЛА 97, 193, 99 И 215/86


РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА - ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДА - УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ


26 април 1988 г.

Rec., 1988, р. 2181, concl. G. Slynn


. . .

26. За да бъде постановено решение по иска за установяване на неправомерно бездействие, заведен срещу Комисията, трябва предварително да се определят задълженията на институцията - автор на обявения за недействителен акт, произтичащи от решението за отмяна. По силата на чл. 176 (нов чл. 233) ДЕО въпросната институция е длъжна да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда.

27. За да се съобрази с решението и изцяло да го изпълни, институцията трябва да спази не само диспозитива му, но и мотивите, тъй като те са от съществено значение за определяне на точния смисъл на това, което е постановено в диспозитива. На практика става въпрос за мотивите, които, от една страна, идентифицират точно считаната за незаконосъобразна разпоредба и, от друга, разкриват причините за констатираната в диспозитива незаконосъобразност. Заменяйки акта, обявен за недействителен, въпросната институция трябва да вземе под внимание тези мотиви.

28. Ако констатирането на незаконосъобразността в мотивите на решението за отмяна на първо място задължава институцията - автор на акта да отстрани въпросната незаконосъобразност в акта, който ще замести обявения за недействителен, то това констатиране може да доведе и до други последици за посочената институция, доколкото визира разпоредба с определено съдържание в дадена област.

29. Когато става въпрос, както е в случая, за отмяната на регламент с ограничено за определен период от време действие (а именно - кампанията през 1983/1984 г.), институцията, която го е приела, трябва най-напред да отстрани от новите текстове, които трябва да се приемат след решението за отмяна, всяка разпоредба със същото съдържание като обявената за незаконосъобразна. Целта е да се регламентират кампаниите след решението за отмяна.

30. Все пак трябва да се признае, че по силата на обратното действие, което се свързва с решенията за отмяна, констатацията за незаконосъобразност се отнася към началния момент на действие на обявения за недействителен текст. Следователно, в дадения случай, въпросната институция е длъжна също така да премахне от текстовете, които са приети през време на действието на решението за отмяна и които регламентират кампаниите след тази от 1983/1984 г., всички разпоредби със същото съдържание като обявената за незаконосъобразна.

31. В резултат на това констатацията за незаконосъобразност на определянето на коефициенти, които да се приложат спрямо стойността на помощта за гръцките производители, се отнася не само до кампанията през 1983/1984 г., предмет на обявения за недействителен регламент, но и за всички кампании след това. Тази констатация не важи за кампаниите, уредени с регламенти преди кампанията от 1983/1984 г.

32. Като отказва да замени, считано от датата на приемане на отменения регламент, разпоредбата със същото съдържание като тази, обявена за незаконосъобразна в решението за отмяна, и фигурираща в текстовете, произвеждащи своя ефект след посочената дата, Комисията не изпълнява задълженията, произтичащи от чл. 176 (нов чл. 233). Производството по чл. 175 (нов чл. 232) позволява това да бъде санкционирано.

33. Следователно са налице основания да се отмени отказа на Комисията от 19 юни 1986 г. По силата на чл. 175 (нов чл. 232) Гърция е поканила последната да изпълни изцяло решението по дело 192/83 от 19 септември 1985 г. за допълнително изплащане на помощ за производството на амбалаж с определени размери за концентрати, добити от гръцки домати, по време на кампаниите за комерсиализация от 1984/1985 г., 1985/1986 г. и 1986/1987 г.


КОМЕНТАР:

Това решение дължи своята известност на факта, че в него Съдът конкретизира условията, при които институцията, чийто акт е отменен, трябва да осигури изпълнението на решението за отмяна. Въпросът очевидно се регламентира от самите Договори. Формулировките са различни в зависимост от това дали става въпрос за Парижкия договор или за Римските договори.

Според ДЕОВС (чл. 34): "Ако Съдът обяви решение или препоръка за недействителни, той отнася въпроса обратно до Върховния орган. Последният е длъжен да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда. Ако някое предприятие или група от предприятия са претърпели преки и непосредствени вреди по причина на решение или препоръка, обявени от Съда за съдържащи недостатък от такъв характер, че да предизвикат отговорността на Общността, тогава Върховният орган, като използва правомощията, предоставени му с настоящия договор, е длъжен да предприеме необходимите мерки, за да осигури справедливо обезщетение на вредата, пряко произтичаща от решението или препоръката, които са били обявени за недействителни, и когато това е необходимо, да заплати съответните вреди".

Според вторите два Договора (чл. 176 (нов чл. 233) ДЕО и чл. 149 ДЕОАЕ): "Институцията, чийто акт е бил обявен за недействителен... е длъжна да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда. Това задължение не засяга задължението, което би могло да произтече от прилагането на чл. 215, ал. 2 (нов чл. 288, ал. 2) (съответно чл. 188, ал. 2 ДЕОАЕ)".

Парижкият договор не посочва какви са последиците от иск за отмяна, признат за основателен, без съмнение защото това съвсем естествено произтича от обективната същност на иска и от последиците му както по отношение на правомощията на съдията, така и спрямо действието erga omnes (по отношение на всички) на решението. За разлика от него, Римските договори уточняват, че "ако искът е основателен, Съдът обявява съответния акт за недействителен" и добавят, че "ако става дума за регламент, Съдът, ако счита, че това е необходимо, посочва кои от последиците на регламента, обявен за недействителен, се считат за окончателни" (чл. 174 (нов чл. 231) ДЕО и чл. 147 ДЕОАЕ). Това потвърждава принципа за отмяна erga omnes на актовете с общо приложение към датата на тяхното постановяване.

Тук не е необходимо да се спираме върху непрецизната формулировка, която, пред вид на изразите, с които си служи (буквално "обявява за нищожен и несъществуващ"), предполага по-скоро нищожност, отколкото отмяна. По-добре да се спрем на проблемите при изпълнението на решенията за отмяна - първо на условията за изпълнение и последиците от него, а след това и на изключението по чл. 174 (нов чл. 231) ДЕО.


1. Приложение на решението за отмяна.

Разглежданото решение на съда посочва всички възможни последици на едно решение за отмяна.

Съдът напомня най-напред, че за да изпълни изцяло подобно решение, институцията, чийто акт е бил обявен за недействителен, трябва да спази не само диспозитива, но в същата степен и мотивите, които са в основата му (19.02.1991, C-281/89, Italie, I, p.347, concl. L. Mischo) и които тя трябва да има пред вид, когато заменя отменения акт с нов.

Съдът обаче отива още по-далеч от този резултат, ограничаващ се до отстраняването в акта, предназначен да замени обявения за недействителен, на така установената незаконосъобразност. Той постановява, че когато става въпрос за нови текстове, които ще се приемат след решението за отмяна и които ще се прилагат в периода след него, институцията е длъжна да отстрани всяка разпоредба със същото съдържание като обявената за незаконосъобразна.

Настоящото решение отива дори още по-далеч като припомня обратната сила на решенията за отмяна и стига до заключението, че въпросната институция е длъжна също във всички актове, които вече са били приети към момента на постановяване на решението за отмяна и чието изпълнение продължава, да премахне всички разпоредби със същото съдържание като разпоредбата, обявена за незаконосъобразна.

Разглежданата юриспруденция намира приложение и по чл. 34 ДЕОВС, доколкото последният предполага предварителна отмяна, последвана при нужда от обезщетение. Първоинстанционният съд постановява, че ако с оглед на прилагането на чл. 176 (нов чл. 233) ДЕО настоящото решение приравнява на отменения акт всички изрични или подразбиращи се актове със същото съдържание, приети между влизането в сила на отменения акт и решението за отмяна, то "подобен подход трябва да се приложи и по отношение на чл. 34 ДЕОВС, доколкото той има сходна редакция като чл. 176 (нов чл. 233) ДЕО по отношение на задължението на институцията, чийто акт е бил обявен за недействителен, да предприеме мерките, съдържащи се в решението за отмяна" (27.06.1991, T-120/89, Stahlwerke Peine-Salzgitter, II, p.279, concl. J. Biancarelli, потвърдено с отхвърляне на обжалването: 18.05.1993, C-220/91 P., Commission, I, p.2393, concl. C. Gulmann).


2. Изключението по чл. 174, ал. 2 (нов чл. 231) ДЕО (чл. 147 ДЕОАЕ).

Актовете, обявени от Съда за недействителни, са такива erga omnes и с обратна сила към датата на постановяването им. Резултат от обективния характер на контрола за законосъобразност, това решение не поражда затруднения, когато отмененият акт, бил той във формата на регламент, няма нормативен характер (27.11.1984, 264/81, Savma, p.3913, concl. C. O. Lenz). Не така стои въпросът с регламентите с нормативен характер. Оттук произтича и изключението, предвидено в чл. 174 (нов чл. 231). Последният трябва да се тълкува строго и да се прилага в съответствие с нуждата, която го обосновава (17.05.1990, C-66/89, Poweren, I, p.1972, concl. M. Darmon).

За учудване, това изключение е много повече повод за съдебна практика по преюдициални заключения за преценка на валидност (виж решение № 48), отколкото в дела по иска за отмяна. При това по тези дела то е приемано без особена взискателност.

Известно е, че в тази област Съдът е свободен в решенията си и може да не даде зачете искане на страните за прилагане на това изключение (виж накрая й 31.03.1992, C-284/90, Conseil c/ Parlement, I, p.2227, concl. F. G. Jacobs). Същото това решение отхвърля възражението на ответника, според което не е възможно наличие на интерес едновременно от отмяната на акт и запазването на последиците му.

Въпреки буквата на чл. 174 (нов чл. 231), която визира "определени последици на регламента, обявен за недействителен", Съдът, когато реши, не само запазва всички последици на регламента, който е изрично споменат в Договора, което се оправдава от нормативните функции на този вид актове, но прилага това изключение и при отмяна на директива (7.07.1992, C-295/90, Conseil c/ Parlement, I, p.4193, concl. F. G. Jacobs). Вярно е, че Съдът е прилагал изключението и по-рано по отношение на отмяната на акт, с който председателят на Парламента установява окончателното приемане на бюджета. Става въпрос за акт, който сам по себе си няма правните характеристики на "регламент" (3.07.1986, 34/86, Conseil c/ Parlement, p.2155, concl. F. Mancini), с което въпросното решение се потвърждава (31.03.1992, C-284/90, Conseil c/ Parlement, горецитирано).


Untitled Page