FOTO-FROST СРЕЩУ HAUPTZOLLAMT LЬBECK-OST


ИСКАНЕ ЗА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ВАЛИДНОСТТА - ЗАПОЧВАНЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ СЪДИЯ


22 октомври 1987 г.

Преюдициално заключение по запитване на Finanzgericht Hamburg - дело 314/85

Rec., р.4199, concl. G. F. Mancini


. . .

По първия въпрос.

11. На първо място Финансовата юрисдикция на Хамбург се интересува дали разполага с компетентност да обяви за невалидно решение на Комисията от типа на това от 6 май 1983 г. Тя поставя под съмнение валидността на това решение с мотива, че в дадения случай смята всички условия, предвидени в чл. 5, § 2 на Регламент № 1697/79, за изпълнени. Все пак тя счита, че с оглед на произтичащото от чл. 177 (нов чл. 234) от Договора разпределение на компетенциите между Съда и националните правораздавателни органи единствено Съдът на ЕО разполага с правото да констатира невалидността на актовете на институциите на Общността...

13. Като дава на националните правораздавателни органи, чиито решения подлежат на съдебно обжалване по вътрешното право, свободата да преценят дали да се обърнат към Съда с искане за преюдициално заключение относно тълкуване или преценка за валидност, чл. 177 (нов чл. 234) не разрешава въпроса за правомощията на тези органи сами да констатират невалидността на актовете на институциите.

14. Те могат да разглеждат валидността на общностен акт и ако намерят за неприемливи основанията за невалидност, на които страните се позовават пред тях, да отхвърлят тези основания и да постановят, че актът е напълно валиден. Постъпвайки по този начин, те не поставят на разглеждане съществуването на общностния акт.

15. Въпросните правораздавателни органи не разполагат с правото да обявяват за невалидни актовете на институциите на Общността. Както това е подчертано в решението от 13 май 1981 г. (International Chemical Corporation, 66/80, Rec. p.1191), признатата с чл. 177 (нов чл. 234) компетентност на Съда има за главна цел да осигури еднообразно прилагане на правото на Общността от страна на националните правораздавателни органи. Това изискване за еднообразие е особено наложително, когато става въпрос за валидността на общностен акт. Различия между юрисдикциите на държавите-членки по отношение на валидността на Производното право на Общността биха могли да накърнят самото единство на общностния правов ред и да нарушат основното изискване за правна сигурност.

16. Необходимостта от последователност и съгласуваност на системата за съдебна защита, установена с Договора, налага същото заключение. В тази връзка е важно да се припомни, че подобно на иска за отмяна, преюдициалното запитване относно валидността представлява разновидност на контрола за законосъобразност на актовете на институциите на Общността. Именно в този смисъл е решението на Съда от 23 април 1986 г. (Rarti ecologiste les Verts / Parlement european, 294/83, Rec., p.1339), с което се отбелязва, че "с чл. 173 (нов чл. 230) и 184 (нов чл. 241), от една страна, и чл. 177 (нов чл. 234), от друга, Договорът изгражда цялостна система от правни способи и производства, предоставящи на Съда компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите".

17. Като се има предвид, че чл. 173 (нов чл. 230) ДЕО предоставя на Съда на ЕО компетентност да санкционира незаконосъобразни актове, приети от институциите на Общността, единството на общностния правопорядък изисква Съдът да разполага и с правото да констатира невалидността на същите актове, ако въпросът е повдигнат пред национален правораздавателен орган.

18. Трябва да се подчертае, че е най-подходящо именно СЕО да се произнася относно валидността на актовете на институциите. По силата на чл. 20 от Устава на Съда на ЕО институциите на Общността, чиито актове са предмет на разглеждане, имат право да встъпят в делото пред него, за да защитят валидността на своите актове. Наред с това по силата на чл. 21, ал. 2 от същия Устав Съдът може да поиска от институциите на Общността, които не са страни по делото, да предоставят всякаква информация, която Съдът счита за необходима за разглеждане на делото.

19. Трябва да се добави, че при определени условия правилото, според което националните правораздавателни органи не са компетентни сами да констатират невалидността на актовете на институциите на Общността, може да при определени условия да се отнася и до бързото производство...


КОМЕНТАР:

Това решение илюстрира по забележителен начин последиците от недобрата формулировка на чл. 177 (нов чл. 234), който регламентира на едно място две производства, различни от гледна точка на обосновка, цел и резултат. Това се допълва от значението, което се придава на преюдициалното запитване за осигуряването на еднообразно прилагане на правото на Общността, което се разглежда като основа на компетенциите на Съда, макар че компетентността на Съда в тази област се състои в контрола за законосъобразност, който по силата на Договора се осъществява изключително от него. За разлика тълкуването, унификацията не е основна задача на това производство, а само последица от нея.

Във всички случаи, повече от очевидно е, че националните правораздавателни органи нямат право да обявяват актовете на общностните институции за невалидни. Именно тук се крие изненадата. Посочва се, че тези органи могат да разглеждат валидността на общностен акт и ако намерят за неприемливи основанията за невалидност, на които страните се позовават пред тях, да отхвърлят тези основания и да постановят, че "актът е напълно валиден". Подобен единичен феномен не може да не породи въпроси. Как може една национална юрисдикция да обяви за "напълно валиден" акт, който няма правото да обяви за невалиден, с единственото съображение, че, постъпвайки така, той не поставя под въпрос съществуването на въпросния акт? Не е ли точно такъв случаят на различия между системите на държавите-членки, които различия могат да нанесат вреда както на единството на общностния правов ред, така и на правната сигурност? Става въпрос за това, че един и същи акт може да бъде обявен за "напълно валиден" от даден правораздавателен орган, който ще започне неговото прилагане, докато друг такъв орган, в съответствие с изключителната компетентност на Съда, ще се обърне към него и ще получи решение за невалидност, което от своя страна пречи на прилагането на акта.

Когато такъв национален съд се колебае дали да спре прилагането на вътрешна мярка за изпълнение на евентуално невалиден регламент с мотива, че, постъпвайки по този начин, рискува да накърни еднообразното прилагане на правото на Общността, му се отговаря, че може да разпореди подобно спиране на прилагането именно при условие, че храни сериозни съмнения относно валидността на общностния акт, и в случай, че Съдът вече не е бил сезиран с въпрос за валидността на този акт, да се обърне към него (21.02.1991, C-143/88, Zuckerfabrik Suderdithmarschen, I, p.415, concl. C. O. Lenz). Така в рамките на една съкратена процедура отнасянето към Съда става задължително. Не така стои въпросът при производство по същество.

Остава надеждата, че това решение, постановено в противоречие със заключенията на генералния адвокат, няма да бъде последвано от други. За съжаление очакванията не се оправдават, тъй като в по-новата си практика Съдът постановява, че: "в рамките на сътрудничеството между Съда на ЕО и националните съдилища, така, както това произтича от чл. 177 (нов чл. 234) на Договора, единствено националният съд решава дали е подходящо (sic) да постави въпроса за валидността на решение на Комисията с оглед разрешаването на спора, с който е бил сезиран" (25.05.1993, C-197/91, Frutticoltori, I, p.2639, concl. F. G. Jacobs).


Untitled Page