МЕЖДУНАРОДНА ХИМИЧЕСКА КОРПОРАЦИЯ СРЕЩУ AMMINISTRAZIONE DELLE FINANZE DELLO STATO


ИСКАНЕ ЗА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ВАЛИДНОСТТА - СИЛА НА РЕШЕНИЯТА


13 май 1981 г.

Преюдициално заключение по запитване на Tribunale Civile di Roma - affaire 66/80

Rec., 1981, р. 1191, concl. G. Reischl


. . .

12. Когато в рамките на чл. 177 (нов чл. 234) Съдът е длъжен да обяви за невалиден акт на някоя от институциите, към изискванията за еднообразно прилагане на правото на Общността се прибавят тези за правната сигурност. От самия характер на подобно обявяване произтича, че даден национален правораздавателен орган не би могъл да приложи обявения за невалиден акт без отново да се породят значителни неясноти във връзка с приложимото Общностно право.

13. Решение на Съда, с което по силата на чл. 177 (нов чл. 234) се констатира невалидността на акт на някоя от институциите, в частност на регламент на Съвета или Комисията, въпреки че е пряко адресирано само до националния съдия, който е сезирал Съда на ЕО, е достатъчна причина за това всеки друг съдия да счита въпросния акт за невалиден когато трябва да постановява решения.

14. Подобна констатация все пак не лишава националните правораздавателни органи от признатата им с чл. 177 (нов чл. 234) от Договора компетентност. Именно те преценяват наличието на интерес от повторното поставяне на въпрос, който Съдът вече е разрешил, в случай че той е констатирал преди това невалидността на акт на институция на Общността. Подобен интерес е налице, когато се отнася за мотивите, обхвата и евентуално за последиците на по-рано установената невалидност.

15. В обратния случай, във връзка с делата, заведени пред тях, националните правораздавателни органи са напълно в правото се позовават на последиците от решение за невалидност, постановено от Съда на ЕО по повод спор между други страни.

16. От друга страна, е уместно да се отбележи, както го е направил Съдът в решенията си от 19 октомври 1977 г. (съединени дела 117/76 и 16/77, Ruckdeschel et Diamalt и съединени дела 124/76 и 20/77, Moulins de Pont a Mousson et Providence agricole, Recueil, 1977, p. 1753 et 1795), че Съветът или Комисията, като автори на обявените за невалидни регламенти, са длъжни да се съобразят с последиците на решението на Съда в този смисъл...


КОМЕНТАР:

Настоящото съдебно решение е забележително не само от гледна точка на съдържащите се в него постановки, за които трудно може да се каже, че им липсва определеност, но и защото, подобно на решението Foto-frost (виж реш. № 46), към което препраща и от което очевидно е повлияно, представлява още един пример за последиците от юридическата непрецизност на чл. 177 (нов чл. 234) ДЕО.

Резултат от обективен анализ на законосъобразността на разглеждания акт, решението за преценка на валидността следва да има окончателен и абсолютен характер, произтичащ от самото естество на този контрол. Противно на посоченото в настоящото решение, националните съдилища не могат да приложат акт, обявен от Съда за невалиден, не поради изискванията за правна сигурност или за еднообразно прилагане на правото на Общността, а просто защото въпросният акт е невалиден.

Тази невалидност очевидно не позволява националният съдия, който е повдигнал въпроса, да приложи подобен акт. Това е така, не защото решението, с което се констатира невалидността, е пряко адресирано до него - това би му придало само относителна сила на пресъдено нещо - а защото невалидността, подобно на незаконосъобразността, е резултат от обективен контрол. Това е така, не защото подобна констатация представлява "достатъчна причина" за всеки друг съд да не прилага въпросния акт, а отново защото актът е невалиден. Трудно може да се признае, че решение, с което се констатира невалидност, притежава едновременно относителна сила по отношение на съда, който е повдигнал въпроса, и абсолютна за всички останали.

На следващо място възниква въпросът как може национален съдия да се обърне отново към Съда на ЕО със запитване по повод акт, който той вече е обявил за невалиден с мотива, че подобна констатация не е лишила въпросния национален съдия от признатата му с чл. 177 (нов чл. 234) "компетентност". Без съмнение това важи в случай на тълкувателно запитване, но не и при невалидност. Все пак Съдът на ЕО посочва, че е възможно националният съдия да счита, че има интерес от подобно действие, като този интерес е налице, когато става въпрос за мотивите, обхвата и евентуално за последиците от по-рано установената невалидност. Без да са ограничителни, някои от тези хипотези изглеждат доста изкуствено определени. Щом даден акт е обявен веднъж за невалиден, не е необходимо отново да се поставя въпросът за "мотивите" или за "обхвата". Що се отнася до последиците, имало е период, когато Съдът е считал, че именно националните власти трябва да ги извлекат според собствения си правопорядък. В дадения случай става въпрос за вътрешен акт за прилагане на признатия за невалиден общностен акт, но с оглед на решението, което националният съд следва да постанови по спор, с който той единствен е сезиран (30.10.1975, 23/75, Rey Soda, p. 1279, concl. H. Mayras). Това вече не е така. Отправяната занапред покана към националния съд трябва да бъде съобразена с юриспруденцията, изложена в предходното решение, за да не си навлича Съдът упреци, че отговаря на въпроси, които не са му били поставяни.


Untitled Page