ДИРЕКТИВА 90/425/ЕИО НА СЪВЕТА от 26 юни 1990 година за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани във вътрешнообщностния обмен с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар

Обн. L ОВ. бр.224 от 18 Август 1990г.

Текст на документа в сайта на EUR-Lex


Актове от българското законодателство, цитиращи текущия документ.


Изменена с

>M1 Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 година

>M2 Council Directive 90/667/EEC of 27 November 1990 (*)

>M3 Council Directive 90/675/EEC of 10 December 1990 (*)

>M4 Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 година

>M5 Директива 91/174/ЕИО на Съвета от 25 март 1991 година

>M6 Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година

>M7 Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година

>M8 Директива 92/60/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 година

>M9 Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 година

>M10 Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 година

>M11 Директива 2002/33/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 21 октомври 2002 година


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,


като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и в частност член 43,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Общността трябва да приеме мерките, чието предназначение е постепенното изграждане на вътрешния пазар в продължение на период, който изтича на 31 декември 1992 година;

като има предвид, че съгласуваната дейност на общите организации на пазара на животни и продуктите от животински произход включва изчезването на ветеринарните и зоотехническите прегради пред развитието на вътрешнообщностния обмен с разглежданите животни и продукти; като има предвид, че за тази цел свободното движение на животни и селскостопански продукти представлява основен елемент на общите организации на пазара и трябва да дава възможност за рационално развитие на селскостопанското производство, както и за оптимално използване на производствените фактори;


като има предвид, че във ветеринарната област границите понастоящем се използват за извършване на проверки с цел да се гарантира защитата на общественото здраве и здравето на животните;


като има предвид, че крайната цел е ветеринарните проверки да се сведат само до мястото на изпращане; като има предвид, че постигането на тази цел предполага съгласуване на основните изисквания за защита на здравето на животните;


като има предвид, че с оглед изграждането на вътрешния пазар е подходящо до постигането на тази цел да се наблегне на проверките, извършвани при изпращането, и да се организират проверките, които могат да се провеждат на мястото на получаване; като има предвид, че това решение води до отпадане на възможността за извършване на ветеринарни проверки по вътрешните граници на Общността и че в тази връзка запазването на предвидените от общностното законодателство здравно свидетелство или документ за идентификация е оправдано;


като има предвид, че това решение включва повишаване на доверието във ветеринарните проверки, извършвани от изпращата държава, в частност чрез изграждането на система за бърз информационен обмен; като има предвид значението на това, изпращата държава-членка да следи за извършването на ветеринарните проверки по подходящ начин;


като има предвид, че в приемащата държава-членка могат да се извършват внезапни ветеринарни проверки на мястото на получаване; като има предвид, че въпреки това, в случая на сериозно предположение за нередности ветеринарният контрол може да се проведе по време на придвижването на животните и продуктите и че е възможно в несъгласуваните области да се запази възможността за поставяне под карантина;


като има предвид значението на това, да се предвиди процедура за уреждане на спорове, които могат да възникнат във връзка с пратките от дадено стопанство, център или организация;


като има предвид значението на това, да се предвидят защитни мерки; като има предвид, че в тази област, в частност от съображения за ефикасност, отговорността трябва да се поеме на първо място от изпращащата държава; като има предвид, че Комисията трябва да има възможност да действа, в частност чрез посещения на място и чрез приемане на подходящи за обстановката мерки;


като има предвид, че с оглед да имат полезен ефект постановените с настоящата директива правила трябва да обхванат всички животни и продукти, подлежащи на ветеринарни изисквания във вътрешнообщностния обмен;


като има предвид, че все пак при настоящото състояние на съгласуване и в очакване на общностни правила следва за животните и продуктите, които не са били обект на съгласувани правила, да се запазят изискванията на приемащата държава, доколкото те съответстват на член 36 от Договора;


като има предвид, че за зоотехническия контрол следва да се прилагат посочените по-горе правила;


като има предвид, че следва разпоредбите на действащите директиви да се приведат в съответствие с новите правила, постановени от настоящата директива;


като има предвид, че тези правила следва да се преразгледат преди изтичането на 1993 година;


като има предвид, че следва да се повери на Комисията грижата за приемане на мерките за прилагане на настоящата директива;


като има предвид, че за тази цел следва да се предвидят процедури за тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет,


ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:


Член 1


Държавите-членки следят за това, ветеринарните проверки, които трябва да се извършват на живите животни и на продуктите, обхванати от директивите, изброени в Приложение A, или на тези, посочени в член 21, първа алинея, предназначени за обмен, да се преустановят по границите, но да се извършват в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, без да се нарушава член 7.


Освен това държавите-членки следят за това, проверката на зоотехническите документи да се подчинява на правилата, предвидени в настоящата директива.


>M7

Настоящата директива не засяга проверките, извършвани като част от задачите, изпълнявани по недискриминационен начин от органите, отговорни за общото прилагане на законите в държава-членка.


>M8

Настоящата директива не се прилага за ветеринарните проверки при придвижването между държавите-членки на домашни любимци, придружавани от физическо лице и придвижвани под негова отговорност, когато тези придвижвания нямат търговски характер.




Член 2


По смисъла на настоящата директива:


1) "ветеринарен контрол" е всеки физически контрол и/или всяка административна формалност, които се отнасят за животните или продуктите, споменати в член 1, и които пряко или непряко целят да гарантират защитата на общественото здраве или здравето на животните;


2) "зоотехнически проверки" е всеки физически контрол и/или административна формалност, които се отнасят за животните, обхванати от директивите, изброени Приложение А, част ІІ, и които пряко или непряко целят да се подобрят животинските породи;


3) "обмен" е обменът между държавите-членки по смисъла на член 9, параграф 2 от Договора;


4) "стопанство" е селскостопанската сграда или помещенията на търговец на едро по смисъла на действащото национално законодателство, разположени на територията на държава-членка, и в които посочените в Приложение А и Б животни, с изключение на еднокопитните, обичайно се държат или отглеждат, както и стопанството, определено в член 2, буква "а" от Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за санитарните изисквания, уреждащи придвижването и вноса на еднокопитни от трети страни (1).


5) "център или организация" е всяко предприятие, което произвежда, съхранява, обработва или преработва посочените в член 1 продукти.


6) "компетентен орган" е централният орган на държава-членка, компетентен да извършва ветеринарни или зоотехнически проверки, или всеки друг орган, на който тя е делегирала това правомощие;


7) "официален ветеринар" е ветеринарят, назначен от компетентния орган.



ГЛАВА I


Проверки за произход


Член 3


1. Държавите-членки следят за това, само посочените в член 1 животни и продукти, които отговарят на следните условия, да бъдат предназначени за обмен:


а) посочените в Приложение А животни и продукти трябва да удовлетворяват изискванията на съответните директиви, посочени в споменатото приложение, а посочените в Приложение Б животни и продукти трябва да спазват нормите на санитарните изисквания на приемащата държава-членка;


б) те трябва да произхождат от стопанство, център или организация, подлагани на редовни официални ветеринарни проверки в съответствие с параграф 3;


в) те трябва, от една страна, да бъдат идентифицирани в съответствие с изискванията на общностното законодателство, а от друга страна, да са регистрирани по такъв начин, че да е възможно да бъдат проследени до стопанството, центъра или организацията по произход или по преминаване; националните системи за идентификация и регистрация трябва да бъдат съобщени на Комисията в срок от три месеца, считано от оповестяването на настоящата директива.


До 1 януари 1993 г. държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки, за да гарантират, че системите за идентификация и регистрация, прилагани във вътрешнообщностния обмен, се разпростират върху придвижването на животни на тяхна територия;


г) по време на превоза те трябва да са придружават от здравни свидетелства и/или всеки друг документ, предвиден от изброените в Приложение А директиви, а за останалите животни и продукти, от разпоредбите на приемащата държава-членка.


Тези свидетелства или документи, издавани от официалния ветеринар, който отговаря за стопанството, центъра или организацията по произход, или, в случай на документи, предвидени от зоотехническото законодателство, посочено в Приложение А, част ІІ, от компетентния орган, трябва да придружават животното, животните или продуктите до получателя(ите).


д) уязвимите животни или продуктите от уязвими животни не трябва да произхождат от:


i) стопанства, центрове, организации, зони или региони, които са обект на ограничения в съответствие с общностното законодателство, когато то се прилага за съответните животни или продукти от съответните животни, поради съмнението, появата или съществуването на една от посочените в Приложение В болести или поради прилагането на предпазни мерки;


ii) стопанство, център, организация, зона или регион, които са обект на официални ограничения поради съмнението, появата или съществуването на други болести, освен посочените в Приложение В, или поради прилагането на предпазни мерки;


iii) когато те са предназначени за стопанства, центрове или организации, разположени в държави-членки, които са получили гаранциите в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или на други равностойни приети или за приемане общностни правила, или в държава, за която действащото общностно законодателство е признало, че цялата или част от нейната територия не е засегната от болест, от стопанство, което не дава гаранциите, изисквани от тази държава-членка;


iv) когато те са предназначени за държава-членка или за част от територия на държава-членка, която е ползвала допълнителните гаранции в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или други равностойни приети или за приемане общностни правила от стопанство, център или организация и, според случая, от част от територия, които не дават предвидените допълнителни гаранции.


Компетентният орган на страната по произход проверява преди издаването на свидетелството или придружителния документ дали стопанствата, центровете или организациите отговарят на предвидените в настоящата точка изисквания;


е) когато превозът включва няколко местоназначения, животните или продуктите трябва да са групирани в толкова пратки, колкото са местоназначенията. Всяка пратка трябва да се придружава от свидетелствата и/или документите, споменати в буква "г";


ж) когато животните или продуктите, които са обхванати от изброените в Приложение А директиви и които отговарят на общностните правила, са предназначени за износ за трета страна през територията на друга държава-членка, превозът - освен в спешен случай, разрешен от компетентния орган, за да се гарантира хуманното отношение към животните - остава под митнически контрол до мястото на излизане от територията на Общността при условия и по ред, които Комисията ще определи в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая.


Освен това, в случая на животни или продукти, които не удовлетворяват общностните правила, или на животни или продукти, посочени в Приложение Б, транзитът може да се осъществи, само ако е изрично разрешен от компетентния орган на транзитната държава-членка.


2. Държавите-членки следят също за това:


- животните и продуктите, посочени в член 1, които може да се наложи да бъдат унищожени в рамките на национална програма за ликвидиране на непосочените в Приложение В болести, да не се експедират към територията на друга държава-членка,


- животните и продуктите, посочени в Приложение А, или животните и продуктите, посочени в Приложение Б, да не се експедират към територията на друга държава-членка, ако те не могат да бъдат пуснати на пазара на тяхна територия поради здравни причини или поради причини за здравето на животните съгласно член 36 от Договора.


3. Без да се нарушават контролните задачи, възложени на официалния ветеринар от общностното законодателство, компетентният орган контролира одобрени стопанства, пазари или приемателни центрове, центрове или организации, за да се увери, че животните или продуктите, предназначени за търговия, отговарят на общностните изисквания и, в частност, на условията за идентификация, предвидени в параграф 1, буква "в" и "г".


Когато има основателно съмнение, че общностните изисквания не са спазени, компетентният орган извършва необходимите проверки и в случай, че това съмнение се потвърди, взема подходящи мерки, като може да наложи изолиране на съответното стопанство, център или организация.


4. Комисията може съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая, да приема условията и реда за прилагане на настоящия член, в частност, за да вземе предвид съответната порода.


Член 4


1. Изпращащите държави-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че:


а) стопаните на посочените в член 1 животни и продукти спазват на всички етапи на производството и пускането на пазара посочените в настоящата директива национални или общностни здравни и зоотехнически изисквания;


б) животните и продуктите, посочени в Приложение А, се проверяват от ветеринарна гледна точка толкова внимателно, колкото ако са предназначени за националния пазар, освен специално изключение, предвидено в общностното законодателство;


в) животните се транспортират с подходящи превозни средства, гарантиращи хигиенните стандарти.


2. Компетентният орган на държавата-членка по произход, издал удостоверението за произход или документа, придружаващ животните или продуктите, съобщава в деня на тяхното издаване чрез средствата на предвидената в член 20 компютъризирана система на компетентния централен орган на приемащата държава-членка и на приемащия компетентен сведенията за уточняване от Комисията съгласно предвидената в член 18 процедура.

3. Изпращащите държави-членки приемат съответните мерки за санкциониране на всяко нарушение на ветеринарното или зоотехническото законодателство, извършено от физически или юридически лица, в случай на установяване на нарушения на общностното законодателство и, в частност, когато се установи, че свидетелствата, документите или идентификационните знаци не отговарят на статута на животните или на този на стопанствата по произход, или на действителните характеристики на продуктите.



ГЛАВА II


Проверки при приемане


Член 5


1. Приемащите държави-членки прилагат следните мерки за контрол:


а) компетентният орган може на местоназначенията на животните или на продуктите да проверява чрез внезапни ветеринарни проверки от недискриминационно естество спазването на изискванията на член 3; той може по този повод да взема проби.


Освен това, проверки могат също да се извършват по време на превоза на животните и продуктите на своя територия, когато компетентният орган на транзитната държава-членка или на приемащата държава-членка разполага със сведения, пораждащи съмнение за нарушение;


б) освен това, в случая, когато животните, посочени в член 1 и произхождащи от друга държава-членка, са предназначени:


i) за одобрен пазар или приемателен център съгласно определението на общностното законодателство, техният стопанин отговаря за допускането на животни, които не удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1.


Компетентният орган трябва да провери чрез недискриминационни проверки свидетелствата или придружителните документи дали животните удовлетворяват споменатите изисквания;


ii) за кланица, поставена под надзора на официален ветеринар, последният трябва в частност, с помощта на свидетелството или на придружителния да следи само за клането на животни, които удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1.


Стопанинът на кланицата отговаря за клането на животни, които не удовлетворяват изискванията на член 3, параграф 1, буква "в" и "г";


iii) за регистриран търговец, който разделя партидите, или за всяко предприятие, което не подлежи на постоянен контрол, този търговец или това предприятие се считат от компетентния орган като получател на животните и в този случай се прилагат предвидените във втора алинея условия;

iv) за стопанства, център или организация, включително при частично разтоварване по време на превоз, всяко животно или група животни трябва съгласно член 3 да се придружава от оригинала на здравното свидетелство или от придружителния документ до споменатия в тях получател.


Получателите, посочени в първа алинея, точка iii и iv, са длъжни преди всяко разделяне или всяко последващо пускане на пазара да проверяват за наличието на идентификационни знаци, свидетелства или документите, посочени в член 3, параграф 1, буква "в" и "г", и да уведомяват компетентния орган за всяка нередност или аномалия и в този последен случай да изолират въпросните животни, докато компетентният орган се произнесе за тяхната съдба.


Гаранциите, които трябва да се дадат от получателите, посочени в първа алинея, точка iii и iv, се определят в споразумение, което се подписва с компетентния орган по време на предварителната регистрация, предвидена в член 12. Компетентният орган проверява чрез внезапни проверки спазването на тези гаранции.


Разпоредбите на настоящата точка се прилагат след съответните изменения за получателите на продуктите, посочени в член 1.


2. Всички получатели, посочени в свидетелството или в документа, предвидени в член 3, параграф 1, буква "г":


а) са длъжни по искане на компетентния орган на получаващата държава-членка и в необходимата степен да извършват посочените в параграф 1 проверки и да уведомяват предварително за пристигането на животни и продукти от друга държава-членка, в частност, за естеството на пратката и за предвидената дата на пристигане.


Въпреки това, срокът за уведомяване по принцип не може да е повече от един ден; все пак при извънредни обстоятелства държавите-членки могат да изискват уведомяването да се извърши два дни предварително.


Това уведомяване не се изисква за регистрираните коне, снабдени с документ за идентификация, предвиден в Директива 90/427/ЕИО.


б) съхраняват в продължение на период от шест месеца най-малко, който се определя от компетентния орган, здравните свидетелства или документите, посочени в член 3, с оглед при поискване да ги представят на компетентния орган.


3. Условията и редът за прилагане на настоящия член се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая.


Член 6


1. В хипотезата, когато общностното законодателство или националното законодателство във все още несъгласуваните области и при спазване на общите правила на Договора предвиждат поставянето под карантина на живите животни, последната обикновено се извършва в приемащото стопанство.


2. Когато то е оправдано от ветеринарна гледна точка, поставянето под карантина може да се извърши в карантинна станция. Тази станция се разглежда като местоназначение на пратката. Съответната държава-членка уведомява Комисията за основанията, които оправдават тази мярка.


3. Задълженията за поставянето под карантина и мястото на последната се уточняват при посочените в член 21, втора алинея ветеринарни условия.



>M6



Член 7


1. Държавите-членки гарантират, че по време на проверки, извършвани на местата, където на териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, могат да бъдат внесени животни или продукти, посочени в член 1 и идващи от трета страна, като например пристанища, летища или гранични инспекционни пунктове с трети страни, се вземат следните мерки:


>M6

а) проверка на сертификатите или на документите, съпровождащи животните или продуктите;

б) животните и продуктите от Общността са обект на правилата за контрол в член 5;

в) продуктите, внасяни от трети страни, са обект на правилата, определени в Директива 90/675/ЕИО;

г) животните, внасяни от трети страни, са обект на правилата, определени в Директива 91/496/ЕИО.

2. Въпреки това, считано от >M8 1 юли 1992 г. < и чрез дерогация от параграф 1, всички животни и продукти, които се превозват с транспортни средства, осигуряващи редовна и директна връзка между две географски точки в рамките на Общността, са предмет на правилата за контрол, предвидени в член 5.


Член 8


1. Ако при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на превоз, компетентните органи на държава-членка установят:


а) наличието на агенти, причинители на болест, посочена в Директива 82/894/ЕИО (1), последно изменена и допълнена с Решение 90/134/ЕИО на Комисията (2), на зооноза, на болест или на всяка друга причина, която може да представлява сериозна заплаха за животните или за човека, или че продуктите произхождат от заразен с епизоотична болест район, те нареждат поставянето под карантина на животното или на партидата животни в най-близката карантинна станция или тяхното заколване и/или унищожаване.


Разходите, направени за предвидените в алинея 1 мерки, се поемат от спедитора, от неговия представител или от отговорното лице за продуктите или за животните.


Компетентните органи на приемащата държава-членка незабавно уведомяват писмено по най-подходящия начин компетентните органи на останалите държави-членки и Комисията за направените констатации, за взетите решения и за мотивите за тези решения.


Предпазните мерки, предвидени в член 10, могат да се прилагат.


Освен това, по искане на държава-членка и съгласно предвидената в член 17 процедура, Комисията може с оглед да се справи с непредвидени от общностното законодателство ситуации, да определи всяка необходима мярка за постигането на съгласуван подход от държавите-членки;


б) че, без да се накърнява буква "а", животните или продуктите не отговарят на условията, определени от общностните директиви или, в случая, когато държавата-членка получи гаранциите в съответствие с член 9 от Директива 64/432/ЕИО или с равностойни общностни приети или за приемане правила, от националното законодателство за здравето на животните, ако условията за общественото здраве и за здравето на животните го позволяват, те могат да предоставят на спедитора или на неговия представител да избира измежду:


- в случай на наличие на остатъчни вещества, задържане на животните и продуктите под контрол, докато се потвърди спазването на общностните правила и, в случай на неспазване на тези правила, прилагането на предвидените от общностното законодателство мерки,


- клането на животните или унищожаването на продуктите,


- тяхното връщане със съгласието на компетентния орган на изпращащата държава-членка и с предварителното уведомяване на транзитната държава-членка или държави-членки.


Въпреки това, в случая, когато се установят неточности в свидетелството или документите, на собственика или на неговия представител трябва да се даде отсрочка преди да се прибегне до тази последна възможност.


Съгласно предвидената в член 18 процедура Комисията изготвя списък с посочените в член 1 болести, както и условията и реда за прилагане на настоящия член.


Член 9


1. В предвидените в член 8 случаи компетентният орган на приемаща държава-членка се свързва незабавно с компетентните органи на изпращащата държава-членка. Последните вземат всички необходими мерки и уведомят компетентния орган на първата държава-членка за естеството на извършените проверки, за взетите решения и за мотивите за тези решения.


Ако компетентният орган на приемащата държава-членка се опасява, че тези мерки са недостатъчни, той търси с компетентният орган на изпращата държава-членка начини и средства за поправяне на положението, според случая чрез посещение на място.


Когато от предвидените в член 8 проверки се установяват повтарящи се нередности, компетентният орган на приемащата държава-членка уведомява компетентния орган на останалите държави-членки.


По искане на компетентния орган на приемащата държава-членка или по нейна инициатива Комисията може, отчитайки естеството на установените нарушения:


- да изпрати на място инспектори, в сътрудничество с компетентните национални органи,


- да възложи на официален ветеринар, чието име трябва да фигурира в списък за изготвяне от Комисията по предложение на държавите-членки и одобрен от различните заинтересовани страни, да провери на място фактите,


- да поиска от компетентния орган да засили проверките на одобреното стопанство, център, организация, пазар или приемателен център или региона на произход.


Тя уведомява държавите-членки за своите заключения.


В очакване на заключенията на Комисията изпращащата държава-членка, по искане от приемащата държава-членка, трябва да засили проверките на животни и продукти, произхождащи от одобрено стопанство, център, организация, пазар или приемателен център или от въпросния регион и, ако става въпрос за сериозни мотиви за общественото здраве или за здравето на животните, прекратява издаването на свидетелства или на превозни документи.


Приемащата държава-членка може, от своя страна, да засили проверките по отношение на животните със същото място на произход.


Комисията по искане на една или две заинтересовани държави-членки и ако експертното становище потвърди нередностите, трябва съгласно предвидената в член 17 процедура да вземе подходящи мерки, стигащи до оправомощаване на държавите-членки да забранят влизането на тяхна територия на животни и продукти с произход от одобреното стопанство, център, организация, пазар или приемателен център или от съответните региони. Тези мерки трябва да бъдат потвърдени или преразгледани в най-кратки срокове съгласно предвидената в член 17 процедура.


2. Освен в предвидения в четвърта алинея случай, настоящата директива не се отнася за средствата за обжалване на решенията на компетентните органи съгласно действащото национално законодателство в държавите-членки.


Взетите от компетентния орган на изпращащата държава решения заедно с мотивите трябва да се съобщят на спедитора или на неговия представител, както и на компетентния орган на изпращащата държава-членка.


Ако изпращачът или неговият представител го поиска, мотивираните решения трябва да му се изпратят в писмен вид, като се посочат средствата за обжалване съгласно действащото национално законодателство в приемащата държава-членка, както и формата и сроковете, в които тези жалби могат да се подадат.


Въпреки това, в случай на спор и ако двете страни са съгласни, те могат в максимален срок от един месец да представят спора на оценката на експерт, чието име фигурира в списъка на експерти на Общността за съставяне от Комисията, като разходите за тази експертиза са за сметка на Общността.


Експертът е натоварен да даде своето становище в максимален срок от седемдесет и два часа или след получаване на резултата от евентуални анализи. Страните се подчиняват на мнението на експерта при спазване на общностното ветеринарно законодателство.


3. Разходите, направени за връщане на пратката, задържане или изолиране на животните и, според случая, за тяхното клане или унищожаване, са за сметка на спедитора, на неговия представител или на отговорното за животните и продуктите лице.


4. Условията и редът за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 18 или в член 19, според случая.



ГЛАВА III


Общи разпоредби


Член 10


1. Всяка държава-членка незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията, освен за появата на нейна територия на предвидените в Директива 82/894/ЕИО болести, но и за появата на всякакви зоонози, болест или друга причина, които могат да представляват сериозна заплаха за здравето на животните или за здравето на човека.


Изпращащата държава-членка незабавно въвежда предвидените от общностното законодателство контролни и предпазни мерки и, в частност, определя предвидените в него буферни зони или постановява всички други мерки, които прецени за подходящи.


Приемащата или транзитната държава-членка, която по време на посочената в член 5 проверка е установила една от посочените в първа алинея болести или причини, може, ако е необходимо, да вземе предвидените от общностното законодателство предпазни мерки, включително поставянето на животните под карантина.


Докато се вземат мерките в съответствие с член 4, приемащата държава-членка може, ако има сериозни основания за защита на общественото здраве и здравето на животните, да вземе предпазни мерки спрямо засегнатите стопанства, центрове или организации, или, в случай на епизоотия, спрямо буферната зона, предвидена в общностното законодателство.


Приетите от държавите-членки мерки незабавно се съобщават на Комисията и на останалите държави-членки.


2. Един или повече представители на Комисията могат по искане на посочената в параграф 1 държава-членка или по инициатива на Комисията да отидат незабавно на място, за да разгледат в сътрудничество с компетентните органи взетите мерки и да дадат становище по тези мерки.


3. Ако Комисията не е била уведомена за взетите мерки или ако прецени за недостатъчни взетите мерки, тя може в сътрудничество със заинтересованата държава-членка, докато се проведе заседание на Постоянния ветеринарен комитет, да вземе предпазни мерки спрямо животните или продуктите, произхождащи от засегнатия от епизоотията район или от дадено стопанство, център или организация. Тези мерки се представят на Постоянния ветеринарен комитет в най-кратки срокове за потвърждаване, изменение или отмяна съгласно предвидената в член 17 процедура.


4. Във всички случаи Комисията в рамките на Постоянния ветеринарен комитет разглежда обстановката в най-кратки срокове. Тя приема съгласно предвидената в член 17 процедура необходимите мерки за посочените в член 1 животни и продукти и, ако обстановката го налага, за продуктите, произведени от тези животни. Тя наблюдава развитието на обстановката и съгласно същата процедура изменя или отменя, в зависимост от това развитие, взетите решения.


Член 11


Всяка държава-членка и Комисията посочват компетентната ветеринарна служба или служби в областта на ветеринарните проверки, за да осигурят ветеринарните проверки и сътрудничеството с контролните служби на останалите държави-членки.


Член 12


Държавите-членки следят за това, всички търговци, участващи във вътрешнообщностния обмен с посочените в член 1 животни и/или продукти:


а) да са задължени по искане на компетентния орган да се регистрират предварително в официален регистър;


б) да водят регистър, в който да се отбелязват доставките, а за получателите, посочени в член 5, параграф 1, буква "б", точка iii, последващото местоназначение на животните или на продуктите.


Този регистър се съхранява за срок, който се определя от компетентния национален орган, и при поискване от него, се представя на компетентния орган.


Член 13


Държавите-членки осигуряват също служителите в техните ветеринарни инспекции, според случая в сътрудничество с упълномощените за целта служители от други ведомства, да могат в частност:


- да извършват инспекции на стопанствата, съоръженията, транспортните средства и методите, използвани за маркиране и идентификация на животните,


- да извършват проверки на посочените в Приложение А продукти за спазване на изискванията, предвидени в текстовете, посочени в споменатото приложение, от персонала.


- да вземат проби от:


i) животните, държани с оглед продажба, пускане на пазара или превоз,


ii) продуктите, държани с оглед складиране или продажба, пускане на пазара или превоз,


- да се прегледат полезните документационни или компютърнияте средства за проверките в резултат от приетите съгласно настоящата директива мерки.


Държавите-членки трябва да изискват проверяваните стопанства, центрове или организации да оказват необходимото сътрудничество за изпълнението на задачите по-горе.


Член 14


1. Директива 64/432/ЕИО (1), последно изменена и допълнена с Директива 89/662/ЕИО (2), се изменя и допълва, както следва:


а) член 6 се заменя, както следва :


"Член 6


Животните за кланица, които веднага след пристигането им в приемащата страна са били закарани в кланица или направо, или чрез одобрен пазар или приемателен център, трябва да бъдат заклани там в най-кратък срок в съответствие с изискванията за опазване здравето на животните.


Животните за кланица, които веднага след пристигането им в приемащата страна са били закарани на пазар към кланица, чиито правила разрешават преместването на всички животни, в частност след пазара, само в кланица, одобрена за целта от компетентния централен орган, трябва да се заколят в тази кланица най-късно 5 дни след пристигането им на пазара.


Компетентният орган на приемащата държава-членка може от съображения за здравето на животните да посочи кланицата, към която тези животни трябва да бъдат придвижени."


б) Член 7, параграф 3 и член 8, параграф 2, първа алинея се заличават.


в) Член 9 и 10 се заменят, както следва:


" Член 9


1. Държава-членка, която има национална програма за борба с една от неспоменатите в Приложение Д заразни болести на цялата или на част от своята територия може да представи на Комисията споменатата програма, като в частност посочи:


- състоянието на болестта на своя територия,

- основателността на програмата поради важността на болестта и поради предвидената полза от себестойността,


- географския район за прилагане на програмата,


- различните статути, приложими за сградите, нормите, които трябва да се постигнат във всяка категория, както и процедурите за тестване,


- процедурите за контрол на тази програма,


- изводите, които се налагат при загубата на статута на сградата, независимо от причината за това,


- мерките за приемане в случай на положителни резултати, установени по време на извършваните проверки в съответствие с положенията на програмата.


2. Комисията разглежда представените от държавите-членки програми. Програмите могат да бъдат одобрени при спазване на критериите, посочени в параграф 1, съгласно предвидената в член 12 процедура. Съгласно същата процедура допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват във вътрешнообщностния обмен, се уточняват едновременно или най-късно три месеца след одобряването на програмите. Тези гаранции трябва да са най-много равностойни на тези, които държавата-членка прилага в национален мащаб.


3. Програмата, представена от държавата-членка, може да се променя или допълва съгласно предвидената в член 12 процедура. Съгласно същата процедура може да се одобрява изменение или допълнение, внесени във вече одобрена програма, или в гаранциите, определени в съответствие с параграф 2.


Член 10


1. Държава-членка, която преценява, че изцяло или отчасти не е заразена от една от болестите, към която говедата и свинете са уязвими, представя на Комисията съответните доказателства. В частност тя посочва:


- естеството на болестта и историята на появяването й на нейна територия,


- резултатите от тестванията за наблюдение, основаващи се на серумни, микробиологични, патологични или епидемиологични изследвания и на факта, че тази болест подлежи на задължително деклариране пред компетентните органи,


- времетраенето на извършеното наблюдение,


- евентуално периода, през който ваксинирането срещу болестта е било забранено, и географския район, засегнат от тази забрана,


- правилата за проверка за липсата на болест.


2. Комисията разглежда доказателствата, изпратени от държавата-членка. Допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват във вътрешнообщностния обмен, могат да се уточнят съгласно предвидената в член 12 процедура. Тези гаранции трябва да са най-много равностойни на тези, които държавата-членка прилага в национален мащаб. Когато аргументацията е представена преди 1 юли 1991 г., решения по допълнителни гаранции се вземат преди 1 януари 1992 година.


3. Засегнатата държава-членка уведомява Комисията за всяка промяна в доказателствата, посочени в параграф 1. В светлината на представените сведения, определените в съответствие с параграф 2 гаранции могат да се изменят или да отпаднат съгласно предвидената в член 12."


2. Член 5, параграф 2, алинея 2 до 5 и член 7 и 15 от Директива 88/407/ЕИО (1) се заличават.


3. Член 5, параграф 2, алинея 2 до 4 и член 14 от Директива 89/5568/ЕИО (2) се заличават.


4. В член 13, първа алинея, пети ред, от Директива 72/462/ЕИО (3), последно изменена и допълнена с Директива 89/227/ЕИО (4), цифрата "три" се заменя с цифрата "пет".


Член 15


1. В Директива 64/432/ЕИО и в Директива 89/556/ЕИО, се добавя следният член 14:


" Член 14


Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани във вътрешнообщностния обмен с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар (*), се прилагат в частност за проверките за произход, организацията и последващите стъпки след проверките, които да се извършат от приемаща държава, и за предпазните мерки, за изпълнение.

____________________________

(*) ОВ № L 224, 18. 8. 1990, стр. 29."


2. В Директива 88/407/ЕИО се добавя следният член 15:


" Член 15


Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани във вътрешнообщностния обмен с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар (*), се прилагат в частност за проверките за произход, организацията и последващите стъпки след проверките, които да се извършат от приемаща държава, и за предпазните мерки, за изпълнение.

_________________________

(*) ОВ № L 224, 18. 8. 1990 г., стр. 29."


3. Член 9 от Директива 90/426/ЕИО се заменя, както следва:


"Член 9


Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани във вътрешнообщностния обмен с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар (*), се прилагат в частност за проверките за произход, организацията и последващите стъпки след проверките, които да се извършат от приемаща държава, и за предпазните мерки, за изпълнение.

____________________________

(*) ОВ № L 224, 18. 8. 1990 г., стр. 29.


Член 16


Комисията може съгласно предвидената в член 18 процедура да промени списъка с болестите, посочени в Приложение В.


Член 17


В случай на препращане към предвидената в настоящия член процедура Постоянният ветеринарен комитет, учреден с Решение 68/361/ЕИО (5), се произнася в съответствие с правилата, установени в член 17 от Директива 89/662/ЕИО.


Член 18


В случай на препращане към предвидената в настоящия член процедура Постоянният ветеринарен комитет се произнася в съответствие с правилата, установени в член 18 от Директива 89/662/ЕИО.


Член 19


В случай на препращане към предвидената в настоящия член процедура Постоянният зоотехнически комитет, учреден с Решение 77/505/ЕИО (1), се произнася в съответствие с правилата, установени в член 11 от Директива 88/661/ЕИО (2).

ГЛАВА IV


Заключителни и преходни разпоредби


Член 20


1. Комисията създава съгласно предвидената в член 18 процедура компютъризирана система за свръзка между ветеринарните органи, с оглед в частност да се улесни информационния обмен между компетентните органи на регионите, в които е издадено здравно свидетелство или документ, придружаващи животните и продуктите от животински произход, и компетентните органи на приемащата държава-членка.


2. Условията и редът за финансовото участие на Общността, предвидени в член 37 от Решение 90/424/ЕИО, необходими за изпълнението на тази програма, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 42 от посоченото решение.


3. Съгласно предвидената в член 18 процедура Комисията приема условията и реда за прилагане на настоящия член и, в частност, подходящите норми за обмена на данни и правилата за защита на обменените данни.


Член 21


До >M8 __________ < търговията с посочените в Приложение Б животни и продукти, в очакване на общностно законодателство и без да се накърнява запазването на евентуалните национални правила, предвидени за идентификация на партидите, се подчинява на постановените в настоящата директива правила за контрол и, в частност, на тези, посочени в член 3, параграф 1, буква "а", втора половина на изречението.


Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави до предвидената в член 26 дата изискванията и условията и реда, прилагани понастоящем за допускането на тяхна територия на посочените в първа алинея продукти, включително правилата за идентификация.


Комисията съгласно предвидената в член 17 процедура определя необходимите мерки за компютъризация на сводките за условията, споменати във втора алинея.


Правилата за проверки, предвидени за животните и продуктите, посочени в Приложение А, се разширяват с животните и продуктите от животински произход, които все още не са обхванати от това приложение при приемането на съгласуваните правила, уреждащи техния обмен. До 1 януари 1992 г. Съветът решава за включването на 31 декември 1992 г. в приложното поле на Директива 89/662/ЕИО и на настоящата директива на необхванатите от посочените директиви животни и продукти от животински произход.


>M8


Член 22

1. Държавите-членки представят на Комисията, като използват единен образец, съответната информация относно проверките, извършени съгласно настоящата директива.


2. Комисията преглежда информацията, посочена в параграф 1, в рамките на Постоянния ветеринарен комитет. Тя може да приеме подходящи мерки в съответствие с процедурата, определена в член 18.


3. Подробни правила за прилагането на настоящия член, по-специално честотата на съобщаване на информацията, образеца, който ще се използва и вида на нужната информация, се определят в съответствие с процедурата, определена в член 18.


>M6


Член 23

Съветът въз основа на доклад на Комисията, съдържащевентуални предложения, по които Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство, преразглежда:

— разпоредбите на член 10 и на член 5, параграф 2, буква а) преди 1 януари 1993 г.,

— други разпоредби преди 1 януари 1996 г.

>M8



Член 24


С цел да се позволи постепенното въвеждане на режима на контрол, предвиден в настоящата директива, до 31 декември 1992 година държавите-членки могат да извършват:

— проверки на документацията по време на транспортиране на животни и продукти, включени в обхвата на приложения А и Б или внесени от трети страни;

— ветеринарни проверки на място от недискриминационен характер по време на транспортиране на животни и продукти, включени в обхвата на приложение Б;



Член 26


Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за спазване на:


i) член 10 от настоящата директива и на член 9 от Директива 89/662/ЕИО, два месеца след датата на съобщаване на настоящата директива,


>M6

ii) другите разпоредби на настоящата директива на 1 юли 1992 г.




Член 27


Държавите-членки са адресати на настоящата директива.



>M10


ПРИЛОЖЕНИЕ А


ГЛАВА I


ВЕТЕРИНАРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО


Раздел 1

— Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64).

— Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 17 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността с дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 194, 22.7.1988 г., стр. 10).

— Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 302, 19.10.1989 г., стр. 1).

— Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42).

— Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 62).

— Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (ОВ L 303, 31.10.1990 г., стр. 6).

>M11

— Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1).

>M10

— Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 1).

— Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно- санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19).

— Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17).


Раздел 2


Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, глава I, раздел 1 към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

— за патогени:

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО.


>M10

ГЛАВА II

ЗООТЕХНИЧЕСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

— Директива 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък (ОВ L 206, 12.8.1977 г., стр. 8).

— Директива 88/661/ЕИО на Съвета от 19 декември 1988 г. относно приложимите зоотехнически стандарти за разплодните свине (ОВ L 382, 31.12.1988 г., стр. 36).

— Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (ОВ L 153, 8.6.1989 г., стр. 30).

— Директива 90/427/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността (ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 55).

— Директива 91/174/ЕИО на Съвета от 25 март 1991 г. относно определяне на зоотехническите и генеалогичните изисквания за търговията с чисто- породни животни (ОВ L 85, 5.4.1991 г., стр. 37).

>M10


ПРИЛОЖЕНИЕ Б


ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ХАРМОНИЗАЦИЯ, НО ТЪРГОВИЯТА С КОИТО ЩЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРОВЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА


ГЛАВА I

Ветеринарно законодателство — други живи животни, неизброени в приложение А, глава I.


ГЛАВА II

Ветеринарно законодателство — сперма, яйцеклетки и ембриони, неизброени в приложение А, глава I.


ПРИЛОЖЕНИЕ В


СПИСЪК НА БОЛЕСТИТЕ ИЛИ ЕПИЗООТИИТЕ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СПЕШНИ МЕРКИ, ВКЛЮЧВАЩИ ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ (ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, РЕГИОНИ ИЛИ ЗОНИ)



- Шап (FMD)


- Класическа чума по свинете (??) (CSF)


- Африканска чума по свинете (ASF)


- Везикулозна болест по свинете (SVD)


- Нюкасълска болест (ND)


- Чума по говедата


- Чума по дребните преживни (PPR)


- Везикуларен стоматит (VS)


- Син език


- Африканска чума по конете (AHS)


- Вирусен енцефаломиелит по конете


- Болест на Тешен


- Птичи грип


- Шарка по овцете и козите


- Лаймска болест


- Треска от долината на Рифт


- Заразна плевропневмония по говедата


_________________________

(1) ОВ № С 225, 31. 8.1988 г., стр. 4.

(2) ОВ № С 326, 19. 12.1988 г., стр. 28.

(3) ОВ № С 56, 6. 3.1989 г., стр. 20.


(1) Виж стр. 42 от настоящия "Официален вестник".


(1) ОВ № L 378, 31. 12.1982 г., стр. 58.

(2) ОВ № L 76, 22. 3. 1990 г., стр. 23.


(1) ОВ № 121, 29. 7. 1964 г., стр. 2012/64.

(2) ОВ № L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.


(1) ОВ № L 134, 22. 7. 1988 г., стр. 10.

(2) ОВ № L 302, 19.10.1989 г., стр. 1.

(3) ОВ № L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.

(4) ОВ № L 93, 6. 4.1989 г., стр. 25.

(5) ОВ № L 225, 18. 10. 1968 г., стр. 23.


(1) ОВ № L 206, 12. 8. 1977 г., стр. 11.

(2) ОВ № L 382, 31. 12. 1988 г., стр. 16.


(1) Считано от 1 януари 1992 г.

(*) Във варианта на английски език е "отпадъци (патогени)", а във варианта на френски език е "животински отпадъци, преработени като съставки за храни за животни" (бел. ез. ред.).

(**) Във варианта на английски език е "класическа треска по свинете", а във варианта на френски език е "класическа чума по свинете" (бел. ез. ред.).


319990L0425 - ЦПР - 2003 - редактиран


Untitled Page